Депутатският имунитет – процедура и хронология

П роцедурата по снемането на депутатския имунитет е регламентирана в чл. 70 от Конституцията от 12 юли 1991 г. и в чл. 134 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, приет на 21 ноември 2014 г.

Съгласно текста на тези разпоредби народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване, освен за престъпления от общ характер и то с разрешение на Народното събрание (когато е в сесия) или на неговия председател (само по време на парламентарните ваканции).

При заварено тежко престъпление разрешение за задържане не се иска, но в такъв случай незабавно се известява Народното събрание или неговия председател, ако то не заседава. Когато са налице достатъчни данни, че народен представител е извършил престъпление от общ характер, главният прокурор отправя мотивирано искане до парламента или до неговия председател, с което се иска разрешение за възбуждане на наказателно преследване.

Свалянето на имунитет на народен представител се гласува с обикновено мнозинство.

Регламентирана е и възможността депутатът сам да се откаже от имунитета си, когато подаде писмено съгласие до председателя на парламента, който уведомява незабавно главния прокурор и информира Народното събрание на първото пленарно заседание след постъпването на съгласието за отказ. Народният представител обаче няма право да оттегли даденото си съгласие. При поискване и явяване народният представител се изслушва от Народното събрание.

Когато наказателното преследване завърши с присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено, парламентът взема решение за предсрочно прекратяване пълномощията на народния представител.

В повечето европейски страни депутатският имунитет се прекратява с изтичането на депутатския мандат.

В Швеция, Норвегия и Финландия депутатите въобще нямат имунитет срещу съдебно преследване. Според действащото законодателство в Словения имунитетът на депутатите, осъдени за престъпления, които носят присъда от най-малко шест месеца затвор, се отнема.

В Македония съгласно действащата конституция, приета на 17 ноември 1991 г., при отсъствие на депутат без извинение за повече от шест месеца, в срок от 15 дни председателят на парламента трябва да вземе решение с препоръка за или против отнемане на депутатския им имунитет. Ако мандатът бъде отнет, започва нова процедура за попълване на мястото му със следващия в листата, с която са предложени за народни представители, а ако никой не приеме да стане депутат, се организират допълнителни избори.

В Израел действа закон, приет от парламента на 26 юли 2005 г., според който главният прокурор може да предяви обвинителен акт на депутат, без да е длъжен да иска предварително вдигането на парламентарния му имунитет, т. е. израелските депутати нямат автоматичен парламентарен имунитет. Законът предвижда обвиненият депутат да разполага с 30 дни, за да убеди парламента да му даде парламентарен имунитет.

За разлика от българското Народно събрание Правилникът за дейността на Европейския парламент (ЕП) не предвижда процедура, по която депутат да поиска имунитетът му да бъде свален. След като се получи искането за имунитет, то се докладва от председателя на ЕП пред пленарния състава.

След това се формира комисия или правната комисия се заемна със случая. Тази комисия преценява дали да изслушва лицето, чийто имунитет се иска и дали да иска нови материали по случая. Едва след това се изготвя проекторешение, което се гласува в ЕП.

От 1990 г. досега на 32 народни представители е поискано сваляне на имунитета им.

За шестима от тях Народното събрание е дало разрешение за снемане на имунитета им, за четирима е отхвърлило искането на главния прокурор, а двадесет и двама депутати доброволно са дали съгласието си за снемането на имунитета им.

Към Венцислав Върбанов, Румен Петков, Емилия Масларова, Цветан Цветанов са повдигнати обвинения за деяния, извършени в качеството им на министри, на Сергей Станишев в качеството му на министър-председател, на Андрей Луканов като заместник министър-председател, на Атанас Атанасов като директор на Национална служба "Сигурност", на Александър Лилов като секретар на Централния комитет на БКП, на Тома Томов като районен прокурор.

На Стефан Софиянски, Кръстьо Трендафилов, Фидел Беев, Иван Даков, Гюнай Сефер, Митхат Табаков, Димитър Велев са повдигнати обвинения, за деяния, извършени в качеството им на кметове, общински съветници и областни управители. На Никола Николов, Стоян Иванов, Юксел Хатиб, Йордан Костадинов, Георги Свиленски, Димитър Димитров са повдигнати обвинения за престъпления, извършени в качеството им на управители на фирми и като бизнесмени.

На Цветелин Кънчев, Волен Сидеров, Павел Чернев, Борислав Ноев, Никола Проданов, Димитър Горов, Димитър Аврамов, Десислав Чуколов са повдигнати обвинения за извършени деяния в качеството им на народни представители.

Сред народните представители, на които е свален депутатският имунитет, има и осъдени. Първият осъден депутат след 1989 г. е Цветелин Кънчев, за изнудване и побой с присъда от Върховния касационен съд от 14 ноември 2001 г. На 18 февруари 2009 г. Владимир Кузов е осъден от Върховния касационен съд на 5 години условно за хомосексуален контакт с малолетен. Митхат Табаков на 2 юни 2015 г. е признат от Софийския градски съд за виновен и получава 4-годишна ефективна присъда за престъпление по служба.

В рамките на една година главният прокурор Сотир Цацаров внася три искания за сваляне на депутатския имунитет на Цветан Цветанов за деяния, извършени в качеството му на министър на вътрешните работи: на 30 май 2013 г. за нерегламентирани подслушвания на политик; на 24 юни 2013 г. за нарушаване на служебните си задължения с цел осуетяване на наказателно преследване срещу три лица и за възпрепятстване на събирането на доказателства за разкриване на извършено тежко престъпление; на 1 ноември 2013 г. за длъжностно присвояване в големи размери. И по трите искания Цветан Цветанов се отказва от депутатския си имунитет.

Първи случай, при който България иска имунитет на евродепутат

На 12 ноември 2014 г. главният прокурор Сотир Цацаров изпраща писмо до председателя на Европейския парламент с искане за снемане на имунитета на Сергей Станишев, член в Европейския парламент, с аргумента, че срещу него се води дело за загуба на документи, съдържащи класифицирана информация.

Това е първият случай, при който България иска имунитет на евродепутат. На 11 март 2015 г. имунитетът на Станишев е свален с решение на Европейския парламент като част от ускорена процедура, приложена по настояване на Сергей Станишев, изпратено на 9 март 2015 г. до парламентарната комисия по правни въпроси. Според обвинението Сергей Станишев в качеството си на министър-председател в периода 4 ноември 2005 г. - 27 юли 2009 г. е загубил седем документа с класифицирана информация по непредпазливост и е станал причина да бъде разкрита информация, представляваща държавна тайна. Заради това още на 3 ноември 2009 г. главният прокурор Борис Велчев внася искане в 41-ото Народно събрание за снемане на депутатския му имунитет. Тогава Сергей Станишев подписва писмено заявление за отказ от имунитета си. След избирането му за депутат в Европейския парламент на 25 май 2014 г. той отново придобива имунитет, а наказателното производство срещу него е спряно от Софийския градски съд на 29 септември 2014 г.

Волен Сидеров

Откакто Волен Сидеров е депутат през 2005 г. до момента са внесени четири искания от главния прокурор за сваляне на депутатския му имунитет. Първото искане, внесено от главния прокурор Борис Велчев на 28 април 2006 г., е за подбуждане към лъжесвидетелстване и спомагане на лице, извършило престъпление да избегне наказателно преследване. Поводът е инцидентът на автомагистрала "Тракия" на 7 април 2006 г., при който автомобилът на телевизия "Скат", в който се возят депутатите Волен Сидеров и Павел Чернев, катастрофира с друг автомобил. Двамата предизвикват скандал с шофьора на другия автомобил. По този случай парламентът разрешава възбуждане на наказателно преследване. Второто искане, внесено от главния прокурор Сотир Цацаров на 8 януари 2014 г., е за предизвикания от Волен Сидеров скандал на 6 януари 2014 г. с културното аташе на Франция Стефани дьо Мартие по време на полет в самолета София- Варна, продължил и на летището в града. На 22 януари 2014 г. Волен Сидеров сам се отказва от имунитета си и по случая се води дело. Третото искане, внесено на 12 октомври 2015 г., е за сваляне на имунитета на Волен Сидеров и Десислав Чуколов за извършени груби и непристойни действия, нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Поводът е инцидентът на 9 октомври 2015 г. на ул. "Г.С.Раковски", когато до магазин за алкохол и цигари, двамата предизвикват скандал и оказват съпротива на органите на реда. По случая още няма решение на Народното събрание.

В дена на първия тур на изборите за местни органи на властта на 25 октомври 2015 г. Волен Сидеров и Десислав Чуколов нахлуват в сградата на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" и предизвикват скандал, отправяйки обидни думи и квалификации към студентите. За инцидента в сградата на академията главният прокурор Сотир Цацаров внася в Народното събрание на 26 октомври 2015 г. искане за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу тях и за задържането им под стража.