Как действат българските сводници в Европа

Т�ф �фикантите на хора се професионализират и адаптират към действията на полицията, се посочва в годишния доклад на белгийския Център за равните възможности и борба срещу расизма, за който съобщава най-големият брюкселски вестник "Соар" (lesoir.be).

Престъпниците, които експлоатират проституцията, "робската" работна ръка и просяците, вече намират начини да се справят със законните техники на полицията срещу тяхната дейност.

На път да изчезне е фигурата на престъпния бос,

който наглежда "момичетата" на улицата, за да отстъпи място на самите жертви, които са превърнати в управители на барове, във фалшиви независими предприемачи, свързани с "компании за управление" и които дават възможност на шефовете на престъпни мрежи да не се афишират и да остават по родните си страни, основно България, Румъния или Албания, отбелязва "Соар".

Центърът за равните възможности и борба срещу расизма предупреждава за социалните измами, свързани с масираното нахлуване на нелегални работници, подчинени на мрежите трафиканти на хора, и отправя поредица от препоръки.

Полицията е приканена да обръща много по-голямо внимание на "третирането на човешките същества", да засили обмена на данни между прокуратурата и организациите по трудовата заетост, да развива нови техники за наблюдение и контрол, включително контрол върху интернет.

Центърът отбелязва

недостатъците в международното сътрудничество,

появило се с разширяването на Европейския съюз.

"Престъпните мрежи използват правото на тримесечен престой за гражданите от новоприетите страни в съюза, за да ги експлоатират", се казва в доклада.

Според "Соар" българските мрежи в областта на проституцията използват т.нар. компаньонки-мадам. Бивши или действащи проститутки, те контролирали другите проститутки и така давали възможност на сводниците да не се излагат на показ. В случай на изчезване на някое момиче, те предупреждавали шефовете на мрежи.

Немалко от проститутките ги смятат за своя "втора майка", пише "Соар".

В доклада на Центъра за равните възможности и борба срещу расизма се посочва на основата на полицейски данни, че в Белгия пристигат минибусове с

нелегални работници от българските градове Цар Калоян и Пловдив.

Тези работници били прехвърляни в населените с турци квартали на град Шарльороа или в брюкселския квартал Скарбек. Там те били насочвани към търговци на дюшеци или в строителството, а след три месеца се връщали в България, за да получат нова тримесечна виза.

Често те били в компанията на жени, желаещи или насилвани да проституират.

Освен това, се отбелязва в доклада, турци от района на град Хаселт (във фламандската част на Белгия), които имат птицеферми, наемат често нелегална работна ръка от България.