Андрей Иларионов, един конфликтен съветник

Р уският президент Владимир Путин освободи икономическия си съветник Андрей Иларионов, който подаде оставка поради, "несъгласие с промените, настъпили в икономическата политика и в модела на държавата и заради липсата на политическа свобода", съобщиха във вторник агенциите.

Иларионов обясни желанието да се оттегли, защото се е появила "държава от корпоративен тип".

Асошиейтед прес нарече Иларионов

"самотен глас на инакомислие в Кремъл,

където господстват бивши колеги на Путин от КГБ".

Иларионов влезе в конфликт с Кремъл по повечето аспекти на икономическата политика. През 2004 г. той определи атаката срещу петролната компания ЮКОС като политическа и я нарече "измамата на годината", след което бе освободен от много свои служебни задължения.

Той бе един от малкото независими гласове в Кремъл, където все по-вече се налага твърдолинеен подход.

"Когато постъпих на този пост преди шест години, се посветих на създаването на условия за по-голяма икономическа свобода в Русия", посочи Иларионов. "През тези шест години положението радикално се промени, а през последната година стана ясно, че не само икономическата политика, но и самият икономически модел в страната е друг."

Андрей Иларионов е 44-годишен, роден в Санкт Петербург (Ленинград), завършил тамошния университет със специалност преподавател по политикономия.

Специализирал "икономика на съвременния капитализъм", работил в университета и в Санктпетербургския финансово-икономически институт.

В началото на 90-те години бил привлечен за експертна работа към правителството на Руската федерация. Участвал в изработването на икономическата програма на кабинета на Виктор Черномидрин, чийто съветник станал през 1993 г. Скоро след това влязъл в остър конфликт с министър-председателя и в крайна сметка го обвинил, че извършва "икономически преврат".

Иларионов, заедно с тогавашния финансов министър Борис Фьодоров бил против извършената през юли 1993 г. парична обмяна в Русия и обвинил председателя на Централната банка Герашченко и самия премиер, че изкуствено са предизвикали инфлация, за да провалят демократичните партии на изборите на 13 декември 1993.

През1994 г. създал и оглавил Институт за икономически анализи, а през 1998 станал един от учредителите на ултрадикалното обществено-политическо обединение "Северная столица".

Отново бил привлечен в работа за правителството и включен в комисията по икономическата реформа. Пез 200 г. президентът Путин го назначава за свой икономически съветник.

Иларионов защитава позициите, че

в Русия "шокова терапия изобщо не е имало",

"паричната политика не е била решителна", "правителството е направило прекалено големи компромиси с промишленото и с аграрното лоби", "извършени са били големи кадрови грешки"...

Според него точно тези компромиси и грешки са причина за оставките на първите руски реформатори. Убеден е, че след оттеглянето на Егор Гайдар правителството е започнало "мащабна и цялостна бюрократична реставрация".

Андрей Иларионов твърди, че през 2005 г. във всички дейности на руските чиновници - политическата, икономическата и международната - вече властва корпоративния модел "нашизъм".

Руските коментатори посочват, че той е бил последният човек в Кремъл, който си е позволявал да критикува открито икономическата политика на Путин, но му се е разрешавало да говори така, за да се поддържа в чужбина образът на Ррусия като свободна страна.

Всъшност, от дълго време Иларионов е бил поставен в изолация и макар да е запазвал поста съветник, никой не се е интересувал от мнението му.

Изглежда чашата е преляла, когато в анализ на изтичащата 2005 г. Иларионов определи за главни скандали

"нашизмът" и дрънкането на "енергийното оръжие"

спрямо Украйна и други бивши съветски републики.

Той въведе термините "своизъм" и "нашизъм", които според него определят всички действия на властта и са "отношение към принадлежащото на друг субект като към свое".

"Извършва се еволюция на държавата от ООД, чийто собственици по силата на изборите са гражданите, в нов собственик - държавни корпорации, от които гражданите са прогонени" - така Иларионов описва днешната обстановка в Русия.

"Държавните корпорации" - това е затворен кръг чиновници близки до Кремъл и до компаниите с държавно участие - "Газпром", "Роснефт" и др.

"В Русия управлява идеология, която не може да бъде наречена нито комунистическа, нито социалистическа, нито либерална, нито националистическа, нито интернационална", казва Иларионов.