Отиде си Асен Кисимов, познат на малки и големи като Бате Асен

А ктьорът Асен Кисимов, познат на няколко поколения у нас като Бате Асен, почина тази нощ на 69-годишна възраст в дома на свой приятел - благоевградския фотограф Румен Жерев, броени часове преди да участва в детско матине "Думички за тайни, хайде, познай ни".

Той ще остане в паметта на малки и големи с любовта си към детската аудитория и топлия глас от своите незабравими песни.

Вчера Кисимов открил в Благоевград изложбата на Жерев "Изкуство + любов = Париж". Двамата пътували във Франция и Унгария и имали планове за съвместно представяне на изложби в скандинавските страни.

След края на концерта той си тръгна в много добро настроение и каза, че с нетърпение очаква срещата си с децата, разказаха негови близки.

Асен Кисимов е роден на 3 май 1936 г. в Пловдив. През 1959 г. завършва актьорско майсторство в класа на проф. Георги Стаматов и започва да играе в Театъра на Българската армия (ТБА).

От 12-годишен участва в радиопредавания, а от 1965 г. е водещ на предаването "Час на слушателя" по БНР, което със своите четири десетилетия в ефира претендираше да е най-старото в Европа.

Бате Асен ще остане в паметта на малки и големи с любовта си към детската аудитория, топлия глас от незабравимите песни като "Къде остана детството" от филма "Войната на таралежите", "Всичко тече" от сериала "Васко да Гама от село Рупча" и "Летящите хора" от филма "Адиос мучачос" по текст на Валери Петров.

Участвал е в над 100 театрални постановки, има близо 30 филмови роли, сред които в "Бронзовата лисица", "От нищо нещо", "Рицарят на бялата дама". Има издаден компактдиск ("Рожден ден с Бате Асен") с песни за деца.

Отиде си още един колега и приятел, който обичаше театъра с цялото си сърце и му посвети почти целия си живот, който гледаше света с очите на дете и се радваше на хората, доброто и надеждата, един почти 70-годишен младеж, пише в некролога, разпространен от Съюза на артистите в България.

Със спектакъла "Великите поети на България" - венецът на живота и професионална му дейност, Кисимов кръстосваше България, за да поддържа духа на всички ни, да ни провокира да ценим и се прекланяме към изключителното духовно богатство, завещано от дедите ни, припомнят колегите му.

Откъси от интервю с актьора пред пазарджишкия в. "Знаме", 1998 г.

- Защо в последно време се ангажирате така плътно с детската аудитория?

- От 12-годишно дете участвам в радиопредавания. През 1998 г. правя 50 години, откакто съм ангажиран в Радио София. Цял живот съм се занимавал с деца. А и самият актьор е като дете - с любопитството си, с интереса си към прекрасния свят.

Моят учител проф. Георги Стаматов, един от най-големите български артисти, казваше: "Запазете детството, запазете непосредствеността. Това е основата на актьорската игра".

Изглежда безкрайно много обичам децата и се отнасям към тях много внимателно, защото те са по-важни от възрастните. Борбата за успех сред тях е чиста - няма лакти, няма думи и действия зад гърба. И се мъча да запазя тази линия в собствения си живот.

- Приемат ли Ви по-малките и по-големите?

- Имаме великолепни рецитатори, но в последните 10 години това изкуство нещо позамря и аз се мъча да го възродя. Днес на срещата с учениците бях малко притеснен.

Децата, изглежда, не бяха чували актьор да рецитира нещо така сериозно, нещо от техните учебни програми, и магията на великата класика да стига реално, осезаемо до тях. Но след първите две-три минути те замлъкнаха и аз бях безкрайно радостен.

- Вие сте в Театъра на армията. Имате ли ангажименти към голямата сцена?

- Участвам в две постановки на моя театър. Известно е, че бях прекъснал заради инцидента в трамвая. Така или иначе - мина-замина и аз се завръщам в театъра нормално.

(На 29 септември 1995 г. той бе пребит от група скинари в столичен трамвай, защото бил сметнат за турчин. Актьорът прекара няколко седмици в болница за лечение на тежки травми на черепа, а случаят бе споменат в ежегодния доклад на Българския хелзинкски комитет като пример за расистки мотивирано насилие.)

- След случката в трамвая какво Ви казват хората?

- Благодарят ми, че съм се опитал да простя на момчетата. Защото, както каза в едно интервю наскоро Славка Славова, най-силната човешка постъпка е прошката.

Навремето Иван Рилски е претрепан от трима разбойници, както моите ме трепаха. Но след това те отишли при него и той им е простил. А моите "нямаха очи" да дойдат при мене, макар че аз се опитах да им подам ръка.

- Защо според Вас у хората изчезна това велико качество - добротата?

- Според мене човек се ражда добър. Едно дете никога не е лошо, но зависи как ще бъде настроено да възприема околния свят.

Светът, в който живеем сега, е изпълнен само с насилие, което сякаш е позволено. Моят случай стана по-известен, защото съм популярен от киното и телевизията.

- Ако можете да застанете на място, от което да Ви чуе цяла България, какво бихте казали на хората?

- Чудесен въпрос. Може би ще рецитирам стихотворението на Джани Родари в превод на Валери Петров:

Ако имах едно
магазинче с две
полички,
щях да продавам - познайте какво?
Надежда за всички.

Сега не мога да си спомня точно стихотворението. По-нататък в него се казва, че "надежда трябва да има дори този, който подсмърча и няма пари, и само поглежда, аз бих му дал и без левче дори цялата своя надежда".

Българският народ е велик, доказвали сме го. Сега големите народи искат да ни вкарат в някои ъгли и май че успяват.

Боли ме, че и Ботев, и Елин Пелин един по един ги изтласкват от читанките. Българите трябва да знаят, че нашите творци не са по-малко велики от западноевропейските.

Ще спомена един пример. През 1921 г. проф.Стаматов прави "Хамлет" с Кирков. Следващата година с Московският академичен художествен театър в София идва големият актьор Качалов, който играе Хамлет в постановката на модерния по онова време английски режисьор Гордън Крайк.

След като гледал нашия спектакъл, Качалов отива при Кирков, пада на колене пред него и просълзен казва: "Кой сте Вие? Знаете ли, Вие сте гений!"

Така че нашият народ е гений, ние сме златото на света. Калифорния била раят на света, защото черноземният слой бил 80 см.

Но те не знаят, че на юг от Пловдив, където построиха оловно-цинковия комбинат, черноземът е 120 см. Тук е раят на земята, тук е всичко: Родопите, Рила, Черно море, Тракия...

Така че - надежда, надежда, надежда...