Ст. Москов: Внушават на хората, че хуморът е простащина

Р�и �исьорът Стефан (Теди) Москов беше поканен днес да говори в студиото на Би Ти Ви (btv.bg) за предстоящата премиера на "Сирано дьо Бержерак" в Народния театър "Иван Вазов".

Но вместо да направи реклама на новата си постановка, прочутият с чувството си за хумор режисьор произнесе гневна тирада срещу "целенасоченото унищожаване на българската култура и лансирането на просташки и чалга изпълнения по телевизионните канали".

"В новата ми постановка има повече поезия и по-малко хумор", каза Москов.

"Защото е риск вече да се занимаваш с хумор в България. Територията на хумора е препикана, вече мирише на непочистен клозет. И вие във вашата телевизия имате такива "сполуки" - заяви режисьорът и постави в неудобно положение и лек смут дебютиращите като екип водещи Ана Цолова и Виктор Николаев.

Теди Москов обаче продължи: "На българския зрител му беше натрапено, внушено, че хуморът е лезене и простащина. За да е смешно, трябва да се играе грубо и да са вика..."

Аз не искам страната ми да се казва "Люписемково", "Хвърлифасово" или "Недърпайсинджиранаводата"...,

заяви масово харесваният режисьор, много популярен с успешните си театрални постановки, с някогашната си трупа "Улицата" и с едноименните телевизионни програми, които сега се разпространявмат като видеобмен (vbox7.com).

Той е убеден, че българската управленска традиция за борба с културата се съдържа още в т.нар. "социалистически реализъм", а управляващите политици през последните години са твърде далеч от духовните ценности - с едно-две изключения.

Теди Москов призова със застрашената от ликвидиране театрална интелигенция да се солидаризират всички други интелигентни хора - лекарите, учителите, учените...

Дълбоко възмущение в режисьора предизвиква искането на управляващите културата да носи печалби. "Истинската култура рядко е печеливша, но тя остава, по нея в бъдеще ще съдят какви сме били", каза Москов и призна, че му е трудно да мечтае, но може би му се иска в България да живеят хора, които наистина имат нужда и от друго.

"... А не само от потни танцьорки, които се друсат в ориенталски ритми".

Той направил изчисления: "Ако се съкратят 20 театъра с по 30 актьора с по 400 лева заплата, това са 240 хил. лева на месец или 3 млн. годишно. За един пенсионер излиза с 8 ст. повишаване на пенсията на месец и аз мисля, че трябва всичко да се съкрати, да се срутят театрите", заяви Москов.

"Ако се направи мол, паркинг, просто ще бъде великолепно. Освен това, ако само Mинистерството на културата прибягва до съкращения, това е недемократично.

Министерството на околната среда трябва да съкрати безполезни животни, примерно изчезващ вид пингвини или костенурки или хищници, които ядат агнета.

В здравеопазването трябва да се избере - пациенти ли да се съкращават или лекари. Това е реформа. Защо всеки посяга на културата. Ние сме най-минималната част от бюджета", недоумява в своя си стил режисьорът.

Според Теди Москов когато страната се намира в криза, бюджетът на културата трябва не да се намалява, а да се увеличава, защото именно културата поддържа духа на човек в затруднено финансово, материално положение.

Москов си мечтае да има данък "чалга":

"10% от приходите от чалгаджийски концерт да отиват за истинската култура."

Режисьорът каза и няколко неща за новия си спектакъл. Той поставя "Сирано дьо Бержерак" от Едмон Ростан - едно от най-играните в цяла Европа драматургични произведения на ХХ век, за трети път.

Първият - в Сатиричния театър преди 17 години с Христо Гърбов, Кирил Варийски и Албена Павлова. Вторият - в Талия театър в Хамбург - представление обявено за най-любимо на публиката.

Сега в главната роля е Деян Донков,

партнират му Ана Пападополу като Роксана, Владимир Карамазов, Теодор Елмазов, Димо Алексиев и др.

Художик е Чавдар Гюзелев, костюмите са на Свила Величкова, музиката - на Антони Дончев.

Когато преди десетина години на пресконференция в Германия "обвинили" Теди Москов, че немските зрители плачели на финала, той отвърнал, че "това им е второто плакане след Сталинград..."

Москов: "Само за около пет секунди си спечелих около петдесет врагове - бях под влияние на героя си: "Обичам да ме мразят - такъв е моят нрав!..." - заявява Сирано.

Друго, което ме доближава до героя с огромния нос е това, че всичките си желания гледам да ги отлагам - за да са по-мечтани. Всичко, което не постигаш, остава мечта, а постигнатото забравяш и погребваш в тефтера. 

Искам да го доближа, но дали някога ще мога да "стигна" Сирано!? Дали да не го оставя мечта!?

Ще продължа да го правя и да не го достигам (като Сизиф)..."