500 млрд. евро в подкрепа на европейската валута

Финансовите министри на държавите от ЕС одобриха пакет от мерки на стойност 500 млрд. евро, който трябва да попречи на кризата в Гърция да дестабилизира икономиката на другите страни от еврозоната, съобщиха световните агенции.

Това е най-едромащабният опит на ЕС и Еврогрупата да предотвратят разпространението на гръцката криза и да попречат на пазарите да атакуват държави с изтънял бюджет като Португалия, Испания и Ирландия.

Планът включва заеми и гаранции

Испанската министърка на икономиката и финансите Елена Салгадо Мендес съобщи, че Европейската комисия ще задели 60 млрд. евро за бързо реагиране при опасност, а страните от еврозоната ще осигурят чрез двустранни гаранции подкрепа в размер на 440 млрд. евро.

В схемата ще участва и Международният валутен фонд (МВФ), който ще осигури допълнително до 250 млрд. евро.

Салгадо Мендес съобщи също, че първият транш от международната помощ за Гърция ще бъде преведен до 19 май, когато балканската страна трябва да изплати следващата вноска по натрупания външен дълг от 300 млрд. евро и да избегне неустойки.

Вчера управителният съвет на МВФ одобри заем от 30 млрд. евро за Гърция, като част от спасителния пакет от 110 млрд. евро за затъналата в дългове държава.

Отпускането му стана факт в края на седмицата, в която еврото достигна рекордно ниски стойности, а финансовите пазари изпитват несигурност дали Атина ще успее да приложи дълбоко непопулярната програма на правителството за икономии и да избегне банкрут.

Шведският финансов министър Андерс Борг нарече споразумението за антикризисен план за еврозоната като създаване на "вълчи пакт" за противодействие на атаките срещу еврото на валутните пазари.

Преди началото на продължилото 11 часа заседание на министрите той заяви, че на финансовите пазари се наблюдава поведение като на "глутница вълци", които, ако не бъдат спрени, ще разкъсат по-слабите държави.

Идеята е, че това може да бъде "вълчи пакт",

че сега създаваме пакт, който е достатъчно силен, за да успокои пазарите и да създаде условия да се върнем към нормално състояние по отношение на пазарите на облигации, обясни Борг.

Европейската централна банка (ЕЦБ) също така обяви, че ще извърши операции за по-дългосрочно рефинансиране за три и шест месеца, и съобщи, че ще активира отново валутните суапови линии с Управлението на федералния резерв на САЩ.

Европейското законодателство забранява на ЕЦБ да купува директно дългове от правителства, така както направиха централните банки на САЩ и Великобритания, за да противодействат на финансовата криза.

Тя обаче може да

заобиколи забраната, като закупи от банки дългове втора ръка - от други банки

Миналата година ЕЦБ обяви програма за закупуване на обезпечени облигации, но сега за първи път обявява намерение да закупи и държавни дългове.

Управлението на федералния резерв на САЩ (УФР) започна програма за изпращане на щатски долари в Европа, за да се предотврати задълбочаване на финансовата криза на Стария континент заради гръцката криза, предаде Асошиейтед прес.

Други централни банки, сред които тези на Канада, Великобритания и Швейцария, също обявиха, че ще се включат в усилията за стабилизиране на еврозоната. Японската централна банка също ще обмисли подобни действия в близко бъдеще.

УФР подновява програма, въведена през 2008 г., когато се разрази световната финансова криза.

Тя предвижда

САЩ да прехвърлят долари в Европа през чуждестранни централни банки,

които на свой ред ще заемат тези пари на нуждаещи се от финансиране с долари частни бани в техните страни.

Междувременно директорът на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан приветства споразумението за създаване на защитен механизъм за еврозоната, което постигнаха тази нощ в Брюксел министрите на финансите и икономиката на страните членки на Европейския съюз, предаде Ройтерс.

Португалия и Испания са обещали да вземат допълнителни икономически мерки, за да намалят своите дефицити, съобщиха от ЕК и испанското председателство на ЕС.

Съветът се поздрави с ангажиментите на Испания и Португалия да вземат допълнителни мерки за бюджетно оздравяване през 2010 и 2011 г и да предоставят подробности за тях по време на следващата среща на европейските министри на финансите на 18 май, съобщи Салдаго Мендес.

Адекватността на тези мерки ще бъде оценена от ЕК през юни. 

МВФ не е водил преговори за предоставянето на

финансова помощ с Португалия и Испания,

заяви заместник-директорът на Фонда Джон Липски.

"Не се водят програмни преговори нито с Португалия, нито с Испания. Няма такива за момента", каза Липски на пресконференция пред репортери, след като МВФ одобри заема от 30 млрд. евро за Гърция. 

Европейските официални представители се надяват, че фондът от 750 млрд. евро ще е сигнал за силен ангажимент, който да се възприеме подобно на спасителния план от 700 млрд. долара, приет от правителството на САЩ в помощ на националните финансови институции през 2009 г., пише в. "Ню Йорк таймс".

Европейският фонд е в много по-голям размер от очакваното и е дръзка крачка за съюз, който е критикуван, че е действал колебливо и разединено в лицето на набиращата сила криза, отбелязва вестникът.

Съвместната програма на ЕС и Международния валутен фонд (МВФ) ще даде на 16-те страни от еврозоната достъп до заеми в размер на почти 1 трилион долара, ако световните пазари ги изоставят и поискат по-високи лихвени равнища.

Тази динамика докара Гърция почти до неплатежоспособност, преди да получи спешна помощ от 140 млрд. долара от МВФ и европейски страни, пише в. "Вашингтон пост".

Дългото забавяне при договарянето на помощта за Гърция обаче породи съмнения какво би могло да се случи, ако други страни, които са по-големи и икономически отслабени като Испания, се сблъскат с проблеми.

С нарастването на лихвите по заемите в други държави миналата седмица световните пазари се сринаха, а еврото загуби позиции спрямо други валути, отбелязва изданието.

Европейците също така бяха под натиск от американците и други световни лидери да предприемат решителни действия за стабилизиране на еврото заради опасения, че срив в Европа би се разпространил и до другите икономики по света, пише британският в. "Гардиън".

Бяха нужни повече от 11 часа преговори на европейските финансови министри в Брюксел за договаряне на сумата, която се разделя на 60 млрд. евро заеми от Европейската комисия и 440 млрд. евро заеми с държавна гаранция на страните от еврозоната. Към тези 500 млрд. евро МВФ добавя свой принос във вид на заеми в размер до 250 млрд. евро, уточнява френският в. "Монд".

Министрите бързаха да постигнат вдъхващо доверие решение преди отварянето на азиатските валутни пазари в момент, когато гръцката криза заплашва да повлече със себе си други страни от еврозоната като Португалия или Испания, а и да дестабилизира световните пазари.

Първите реакции бяха добри - в първите сделки на борсата в Токио еврото повиши курса си и се върна на равнище над 1,29 щатски долара, отбелязва вестникът.

Договорената от финансовите министри на ЕС програма за заеми ще се използва само при необходимост, заяви европейският комисар за икономическите въпроси Оли Рен. Той уточни, че отпускането на заеми от този фонд ще е придружено от строги условия, които ще трябва да се спазват от страните в еврозоната, отбелязва изданието.