Поне такива със сигурност са били амбициите и замисълът на постановчика проф. Здравко Митков и директора на трупата Ириней Константинов.
Ненадейно обаче още на първото представление в центъра на вниманието застана и във фаворит на публиката се превърна актьорът Калин Врачански, който дори получи много цветя. Появиха се дори момичета от негов "фен клуб".
Очевидно със светкавично растящата му популярност заради телевизионния сериал на Би Ти Ви "Стъклен дом" отсега нататък той ще привлича все повече зрители в театъра.
В "София" той е от 2008 г. и успешно участва в спектакли като "Уморените коне ги убиват, нали?", "Принцеса Турандот", "Ревизор", "Четири стаи", "Грозният".
Дали най-после, поне един път, телевизията няма да закара повече хора в тетралалния салон?...
Калин Врачански играе Пилад - влюбен в Електра приятел на брат й Орест (Мартин Гяуров). Именно на Пилад се доверява Електра, той й помага в подготвяното отмъщение - убийството на Клитемнестра и съпруга й Егист (Ангел Георгиев-Ачо).
Според древния мит Клитемнестра, възмутена, че Агамемнон принесъл в жертва друга нейна дъщеря - Ифигения по време на Тронската война, завързала любов с Егист. Когато царят се завърнал като победител от Троя, тя и Егист го заклали, докато се къпел.
Но техен очевидец и свидетел на убийството била Електра - това я ранило до смърт и тя заживяла единствено с мисълта за отмъщението...
"Електра, или свалянето на маските" е първата пиеса на прочутата френска писателка Маргьорит Юрсенар (1903-1987). на българска сцена. През 1980 г. тя става първата жена, приета за член на Френската академия.
На български език са издадени "Мемоарите на Адриан" (1983), "Творение в черно" (1984), "Записки от градината" (2004), "Пощадата" (2007), "Мемоари" (1998, 2006, 2007, 2008) и др.
Този кървав сблъсък е сюжет на няколко древногръцки трагедии. Режисьорът Здравко Митков обаче иска да създаде модерен спектакъл, да изгради жива и оригинална сценична колизия с героите на банализираната, според него, антична приказка за възмездието на Електра.
"Блестящата вариация на Маргьорит Юрсенар върху темата "Електра" със съвременната си оригиналност е огромно театрално изпитание. Интуитивното привличане, което изпитвам към интелектуалната игра на авторката е само едната страна на въпроса.
С представлението се стремим да се преборим с нежеланието на българския зрител да слуша дълги и високохудожествени текстове, наситени с философски и психологически прозрения", казва проф. Митков.
По думите му спектакълът се занимава с разпадането на личността на Електра точно в деня, за който се е готвила толкова години.
"Негативната енергия на отмъщението - каквито и мотиви, на пръв поглед морални, да има за него - унищожава личността. Тази тема сериозно кореспондира с днешните български нрави. Живеем в псевдоморална среда, приличаме на счупени вази от залепени парчета - няма цялостни личности", коментира режисьорът.
Постановката е осъществена с подкрепата на Френския културен институт в София, преводач е Валентина Бояджиева.
Последвайте ни
