Книга за Българската православна църква и комунистическата държава

В о омунистическа България е имало владици, които са донасяли на Държавна сигурност дори тайната на изповедта.

Това твърди историкът Момчил Методиев в изследването

"Между вярата и компромиса. Българската православна църква и комунистическата държава",

която излезе като издание на Института за изследване на близкото минало (minaloto.org), Институт "Отворено общество" и Издателство "Сиела".

Момчил Методиев е доктор по история на Софийския "Св. Климент Охридски". Редактор е на списание "Християнство и култура". Работил е по проекта за историята на Студената война на Института "Уудроу Уилсън" във Вашингтон, САЩ. Автор е на книгите "Папите и тяхната империя - ІI-VІІ век" (2002) и "Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава" (2008).

Книгата е резултат от продължителната му работа като член на екипа по проекта Изследвания на периода на комунизма (1944 - 1989).

Отговори на много въпроси от църковната история изследователят е намерил в архивите на ДС и в разработки срещу висши духовници с антикомунистически настроения, станали жертва на комунистическия режим.

"Към тях проявявам особен интерес като изследовател, за тях обществото почти нищо не знае", казва Момчил Методиев.

Авторът подробно, чрез документи, разглежда държавната политика към православната църква в Народна република България.

Не пропуска задължително наложените от властите гражданските ритуали и "преосмислени празници", представя основни тези в атеистичната литература и се съсредоточава върху общите тенденции и финансово състояние на Църквата

Цяла глава е посветена на

репресиите в Православната църква от 1944 до средата на 50-те години,

когато висшето духовенство начело с Екзарх Стефан е било обявено за „едно от главните реакционни гнезда".

В главата, озаглавена "Провинциалната църква: Патриарх Кирил (1953-1971) авторът пише за за календарната реформа, за специалните мерки по време на Великденските богослужения, за манастирския живот, духовното образование и църковния печат.

Методиев извежда тезата, че до края на комунистическия период в Светия синод са представени две групи архиереи. Едните са т.нар. реакционери - митрополити, които се опитват доколкото могат да противодействат на натиска на комунистическата държава.

Другите са т.нар. прогресивни митрополити, които са близки до държава и партия. В различни периоди във втората група в синода, който през годините се състои от 10-12 митрополита, попадат от 3 до 5 души.

"Не би могло да се говори, че целият синод е сраснат с държавата",

твърди Методиев.

"Разединената църква: Патриарх Максим" е озаглавена главата, която започва с изборът на патриарх Максим и с "феодализацията" на епархиите.

Тук Момчил Методиев защитава тезата, че в годините на комунистическия режим най-добрата дейност на свещеника е била да бездейства.

Документите свидетелстват за целенасочено и до голяма степен успешно усилие на държавата да разграничи църквата от обществото, като затвори свещениците в храмовете. Всичко, което те правят извън църквите, е окачествявано като религиозна пропаганда.

Политиката на държавата е била свещениците да не вършат нищо.

Човек от държавния Комитет по църковни въпроси казва в началото на 80-те години, че "най-добрата работа на един свещеник е да бездейства". Защото когато бездейства, той стават удобен обект на компрометиране, коментира Момчил Методиев в неотдавнашно интервю за Frognews.bg.

Описан е подробно начинът, по който се е водила икуменическата политика от църквите в СССР и другите комунистически страни..

Авторът подборно описва манипулираните на митрополитските избори, които са били особено важни за властта, тъй като митрополитите са пожизнени, и напомня с документи, кои са били активни агенти на ДС в Светия синод, например митрополит Панкратий.

Документите показват, че държавният Комитетът по църковни въпроси се е опитвал чрез двама-трима митрополити да свежда на Синода какви решения трябва да вземе. Тъй като в самия синод е била известна връзката на тези духовници с държавата, тяхното мнение е тежало повече.

Авторът сочи, че според някои документи става ясно, че

за някои решения патриарх Максим се е криел зад мнението на т.нар. реакционери в Синода,

например, за да убеди Политбюро на ЦК на БКП да разреши да бъде издадена Библията.

Книгата на Момчил Методиев съдържа анализ на документи за Българската емигрантска църква, определена в онези години като „неефикасна, деструктивна и късогледа политика".

За отношението на държавата към Зографския манастир, който е бил обявен за „реликва от миналото" и контактите са били прекъснати, а имало и конфликт между монасите и комунистическия режим.

Авторът не пропуска да отбележи  че агентите на Държавна сигурност са събирали всякакъв тип лична информация по отношение на църквата и при нужда са я разпространявали за конкретни лица. Той доказва, че произходът на немалка част от клюките, които се носят за висши духовници, трябва да се търси в архивите на ДС, където е била съзнателно и целенасочено трупана.