Пз зидентът Георги Първанов наложи вето върху текстове
от Закона
за развитието на академичния състав, съобщиха от
прессекретариата на държавния глава.
Преди това президентът се
срещна днес по тяхна молба с представители на
сдруженията на млади учени "Когито" и "Ирион" и те
настояваха за вето.
Според администрацията на президента
"становища, позиции и предложения в хода на приемането на
закона бяха изпратени от БАН, Софийския университет, Съюза на
учените в България, други висши училища, научни звена, учени и
преподаватели, неправителствени организации".
Реформата в академичната сфера трябва да бъде
подкрепена
и в
закона трябва да намерят място най-ефективните и демократични
разрешения, които да дадат ново ниво на развитие на българската
наука и академичен състав, е позицията на държавния глава.
Поради
това той смята, че връщането на някои текстове ще даде
възможност за още една дискусия по тези въпроси, които засягат
цялото ни обществено развитие. Законовата уредба трябва да бъде
максимално прецизна, за да се осигури качествена научна и
преподавателска дейност, за която страната ни има огромен
потенциал.
Според Първанов някои
от текстовете не съответстват на Конституцията,
на
правото на ЕС и на други
действащи в страната закони. Налице са и съществени празноти в
законовата уредба, които ще възпрепятстват нейното точно
приложение.
Президентът смята, че законът не урежда с достатъчна
пълнота
и изчерпателност условията за академична дейност и кариерно
израстване на научните работници в страната. Възможността за
определянето на такива условия и ред в правилници на висши
училища и научни организации няма да гарантира в достатъчна
степен равните правни възможности, които имат всички граждани.
В
закона трябва да намерят място единните държавни изисквания,
които са предвидени за уредба с правилника за неговото
прилагане, за да са трайно уредени и еднакви за всички. Само въз
основа на законово уредени изисквания може да се упражнява
контрол, твърди Геортги Първанов.
Той смята, че
в закона липсват ясни критерии и изисквания
за придобиване на научни
степени
и за заемане на академични длъжности, е друг мотив
за
ветото. Размити са критериите между длъжностите "главен
асистент", "доцент" и "професор", заемането на които става с
наличието единствено на научната степен "доктор".
Налице са
съществени празноти в критериите и механизмите на формиране на
Националната листа на членовете на журита и арбитри, както и на
научните журита.
Признаването на придобити в чужбина научни степени би
трябвало да се извършва от един орган за цялата държава и по
еднакви критерии, установени в закона, при спазване на
изискванията на европейската директива за признаване на
професионални квалификации, се посочва в мотивите.
Държавният
глава категорично не е съгласен с изключването
на съдебния контрол върху актове, които са от изключително
значение за правата на лицата, участващи в съответните процедури
по закона.
Това разбиране многократно е мотивирало президента
при упражняване на правото му на вето, тъй като съдебният
контрол е основополагащ елемент на правовата държава. Не са
налице основателни причини, които да обуславят неговото
ограничаване.
Президентът изразява надежда, че при окончателното
му
приемане законът ще стимулира насочването на младите българи към
академична кариера в страната.
"Искаме
доработване на закона",
каза Стилиян Георгиев от
сдружение "Когито", което определя новия закон като път "научната
общност бързо да се напълни със симпатични на шефовете си асистенти,
доценти и професори без научна основа, които дълги години напред ще
кадруват, колят и бесят в системата. Ще изпитват студенти и ще
преподават материи, които не познават".
"Добре дошли нови
феодали!" - така завършва писмото на организацията до Георги Първанов.
Източник:
БГНЕС/Антон Станков
