Кой се страхува от МВФ? Гърците!

З�г гърци като Янис Стурнарас новината, че правителството се готви да поиска помощ според спасителния план, одобрен от европейските лидери, е сигнал за още проблеми, а не облекчение, информира германската агенция ДПА.

Стурнарас, 46-годишен касиер, който вече 30 години работи в Националната банка на Гърция (National Bank of Greece), би трябвало да се пенсионира след пет години. Но новината, че Атина скоро ще поиска спасителни кредити за милиарди вероятно ще промени значително ситуацията в страна под бдителния поглед на Международния валутен фонд (МВФ) и Европейския съюз.

В края на миналата седмица Гърция поиска да започне преговори с ЕС, Европейската централна банка (ЕЦБ) и МВФ, което бе възприето като първата стъпка към получаването на спасителен кредит от Атина.

Високопоставени служители на ЕС посочиха, че

отпускането на кредити ще бъде придружено от строги условия,

за да може през идните няколко години Гърция да намали държавния си дълг.

МВФ пък никога досега не е спасявал страна членка на еврозоната и в древната гръцка столица мнозина се опасяват, че помощта на Фонда ще доведе до съкращения, безработица, повишаване на инфлацията, ограничаване на пенсиите и отлагане на изплащането на социални помощи.

Според повечето гърци мерките, които вече са наложени от правителството, са несправедливи, тъй като били насочени най-вече към хората с по-ниски доходи. Има и опасения, че през идните няколко години МВФ би могъл да наложи още по-строги мерки, което ще доведе до социални вълнения.

"Да, мерките са болезнени, но можете ли да си представите какво би станало, ако обявим неплатежоспособност и вече не можем да получаваме кредити", отбелязва гръцкият премиер Георгиос Папандреу.

Атина ще получи помощ, ако се нуждае от нея,

реши Европейския съюз. Сега Гърция трябва да докаже своята реформаторска способност. Жертва ли е Гърция в случая, се пита коментаторът на "Зюддойче цайтунг" Николаус Пипер.

Гърция получи така нужната й солидарност. Ако не изскочат от някъде нови изненади, което при сегашната ситуация не е изключено, МВФ също ще се включи в спасителната акция.

Помощта на ЕС от 30 милиарда евро, която евентуално може да бъде отпусната на Атина, е един вид застраховка. Тя потушава до известна степен остра криза. Участниците в цялата процедура обаче трябва да са наясно, че тук става въпрос за временен помощен пакет.

Гърция печели време, за да може да действа - нищо повече. Ако гръцкото правителство не промени курса си или пък го направи половинчато, идната година ще дойде следващата финансова криза, която ще бъде още по-тежка.

Една от най-важните стъпки, които Атина трябва да предприеме, е да престане да играе ролята на жертва на финансовите пазари, защото това води до загуба на доверие в европейските столици.

Гърция трябва да престане да тръби, че сегашните й проблеми били дело на някакви си там спекуланти.

Не, проблемите са създадени от Атина и проспани от Брюксел. Спекулантите на финансовите пазари само ги направиха видими.

Оттук нататък гръцкият финансов министър ще трябва да плаща двойно по-високи лихви от германския си ресорен колега, когато настоява за заеми. Дали пък това не е лакомията на инвеститорите? Не, това е цената за сравнително високия риск, който поема който и да е кредитор, когато дава пари на заем на Атина, тъй като е възможно никога да не ги види повече.

Човек всъщност би трябвало най-много да обвини спекулантите, че много късно са разпознали рисковете. От тази гледна точка за самата Атина не е здравословно да продължава да се представя за жертва на финансовите пазари.

И когато премиерът Папандреу говори, че трябва да се поведе "битка срещу спекулантите", буди основателното подозрение, че неговото правителство не съзира истинските причини за кризата и отново иска да шикалкави.

Страната може да се справи с кризата, само ако бъдат намалени трудовите и държавни разходи и бъде ограничена бюрокрацията.

Това първоначално ще засили рецесията, но кризата предлага и шанса за решаването на дългогодишни проблеми по освобождаването на гръцката икономика. А Европа няма какво да се оплаква от финансовите пазари.

Естествено, че еврото попада под натиск, след като от Атина идват лоши новини. Колебанията в общоевропейската валута са в рамките на един-два цента. И в сравнение с предишни валутни кризи, настоящата е просто безобидна.

Накратко казано -

Европа се представя блестящо в тази криза.

Ако някога това се промени за лошо, тогава вината ще носят европейските правителства, а не спекулантите.