Днес се навършват 150 години от Българския Великден - паметната акция, с която българите отхвърлят духовната си зависимост от Цариградската патриаршия и се обявяват за своя независима църква.
Това е и голямата крачка към организираните борби за политическа свобода.
На 3 април 1860 г. по време на празничната служба в храма "Св. Стефан" в Цариград Иларион Макариополски не споменава името на гръцкия патриарх. Според църковните канони с този акт той де факто отхвърля неговата власт.
С решение на Цариградската патриаршия Макариополски е заточен в Света гора заедно с подкрепилите го владици - Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски. Началото обаче вече е сложено - българите се обявяват за независима църква.
Борбите дават резултат едва след 10 години - на 28 февруари 1970 г. със султански ферман се узаконява създаването на Българската екзархия и ни се дава възможността сами да организираме българската църковна територия, което по-късно става ориентир и за очертаването на политическата територия на България.
Днес, 150 години по-късно, в храма "Св. Стефан" ще бъде отслужена архиерейска великденска служба.
Възкресното богослужение и светата литургия ще отслужи Величкия епископ Сионий, пратеник на Св. Синод на българската православна църква.
Инициативата е на фондация "Български православен храм "Св. Стефан" в Цариград" (SvStefan.biz), което вече пет години се бори за съхраняването и реставрирането на рушащата се желязна църква.
Тя финансира програми за реконструкция, запазване и модернизиране, поема разходите на храма, свързани с дейността, издръжката и поддържането му.
