В учебника на Хари Потър "Фантастични животни и къде да ги намерим", който Дж.К.Роулинг написа преди няколко години с благотворителна цел, за драконите пък пише, че са "вероятно най-известните магически зверове". Казва се още, че:
Женските са по-големи и по-агресивни от мъжките, но представителите и на двата пола трябва да бъдат доближавани само и единствено от магьосници с големи умения и опит, обяснява писателката от името на автора Нют Скамандър.
Според нея има 10 породи
(макар че са възможни и хибриди). Кръстени са на районите по света, които обитават - Китай, Нова Зеландия, Уелс, Норвегия, Перу, Румъния, Швеция, Украйна, където живее най-големият, с тегло, достигащо шест тона.
Като най-опасен се сочи унгарският шипоносец, с който Хари Потър се сражава в роман 4 от поредицата - "Огненият бокал".
С още няколко вида може да се запознаете в новата анимация "Как да си дресираш дракон" - първата 3D премиера за годината в този жанр, ако не броим касовия хит "Алиса в Страната на чудесата".
Филмът, който вече се прожектира и у нас с дублаж на български, е приветстван от критиците като едно от най-сполучливите попадения на "Дриймуъркс" в този жанр.
Макар че може да се обобщи като "викинги срещу дракони", сюжетът надхвърля доста нивото на миналогодишния "Чудовища срещу извънземни", дело на същата студия.
В актива им са също анимации като "Мадагаскар", "Кунг-фу панда" (с предстоящо продължение) и "Шрек", чиято последна част излиза през лятото - а режисьорите са работили по "Лило и Стич" и "Мулан" на "Дисни".
Сюжетът
"Как да си дресираш дракон" е екранизация по едноименния роман от британската писателка Кресида Коуел (CressidaCowell.co.uk), първи от цяла поредица за деца.
Главният герой е Хълцук Кръвожадни Херингски III - викингски тинейджър от остров Бърк, където битките с дракони са всекидневие.
Прогресивните му възгледи, нестандартното чувство за хумор, крехката физика са все причини той да не може да се впише в обичайния начин на живот и това не се нрави особено на вожда Стоик Грамадански, който по стечение на обстоятелствата е... негов баща.
Младите викинги като него трябва да следват традицията да убиват хищниците и с обучението им се заема ковачът на селото Храчко Оригвалски.
Хълцук се включва в тренировките заедно с връстниците си Астрид, Сополак, Рибоног, близнаците Вироглава и Въртоглав.
Междувременно обаче се сприятелява с дракон и това му дава възможност да се докаже и промени бъдещето на цялото село...
"Викингите са подложени на произвола на летящите чудовища, откакто са стъпили на острова преди стотици години. По същество съперниците им са вредители, както в днешни дни възприемаме скунксовете или енотите - и хората трябва да се справят с тях. Само че
вместо да ровят в градините и да обръщат кофите за смет,
драконите крадат овце и унищожават цели селища. Затова разбирателството на Хълцук с Беззъб е един вид богохулство за останалите. Не е нещо, което синът на водача трябва да прави", обяснява младият актьор Джей Барушел, който озвучава Хълцук на английски.
"Почти всяка култура на планетата, в Далечния изток, Европа, навсякъде - всички имат легенди за дракони в своята митология. Разказите за тези
горди, свирепи, ужасяващи зверове
са част от всяка култура. Да преодолееш страха си от тези неща, от непознатото също е част от фолколорните истории", обобщава изпълнителният продуцент на филма Тим Джонсън.
В книгата от Кресида Коуел (How To Train Your Dragon) драконите говорят на свой език, но във филма се държат като диви зверове - защото така изглежда по-трудно да се надвият и викингите имат да преодоляват по-голямо препятствие.
Това решение направило по-предизвикателна и работата на аниматорите, които трябвало да вложат във всеки дракон индивидуалност, без да разчитат на гласа.
От различните породи, включени в книгата на Коуел, създателите на филма са избрали шест много различни един от друг дракони.
Един от най-загадъчните и страшни видове е Нощния бяс, който напомня черна пантера. Дракона, който Хълцук си дресира - Беззъб, е именно такъв.
Най-странният е Гронкъл (видео), всеобщ любимец поне за екипа на продукцията.
Някои го определят като"кръстоска между крокодил и "Харли Дейвидсън", защото тромавото му тяло напомня за хипопотам, докато относителното малките криле пърхат със страхотна скорост, което му дава възможност да лети назад и настрани.
Гронкълът напада като овен - с главата напред, или размазва враговете си със своята удължаваща се опашка, която завършва с подобие на боздуган.
Смъртоносният змей (видео) е най-големия биткаджия сред събратята си, а със своите ярки цветове наподобява папагал.
Не се оставяйте да бъдете заблудени от красивата му окраска - Смъртоносният змей има агресивен и избухлив характер, който става още по-лош заради изключителната му суетност.
Освен това е твърде подъл и съобразителен, а също така ужасно проклет и зъл, готов да преследва плячката си докрай.
Най-необичайният - Двуглавата заплаха, се забелязва лесно: две глави, всяка на отделен врат, които могат да се свързват в един.
Освен че е най-дългият дракон, той има и най-малките крила плюс къси и набити крака, пореди което не е особено бърз във въздуха, нито много ефективен на земята.
Чихуахуато на драконите Ужасяващ ужас е най-дребният на ръст и най-многочисленият. Въпреки слуховете, че има хиляди Ужаси, рядко може да бъде забелязан.
Вероятно най-близък до представата за класически дракон е Чудовищен кошмар (видео). Той има страховита външност, а освен това разполага и със смъртоносно оръжие - огън от керосинов гел.
Искам публиката да се чувства така, сякаш е на обиколка в някой увеселителен парк, обяснява продуцентката Бони Арнолд.
"Зрителите политат над земята и се реят в кристалното скандинавско небе, на гърба на летящи чудовища. Ние ги повеждаме на пътешествие из изпълнен с опасности свят и им разказваме за
невъзможната връзка на едно момче с тези древни създания,
която досега е съществувала само на страниците на книга. Няма да забравите тези герои и това място...", категоричен е и Крис Сандърс, режисьор и сценарист на филма.
Заради приказните пейзажи на остров Бърк "Как да си дресираш дракон" е сравняван с "Аватар" - само че за най-малките.
Самата писателка пък разкрива, че се вдъхновила от честите пътувания на семейството й до таен остров от Вътрешните Хебриди, край Шотландия, където прекарвала ваканциите като дете.
