Р�н �ник на най-новите думи и значения в българския език са подготвили изследователки от Института за български език при БАН (IBL.bas.bg).
Чл.-кор. Емилия Пернишка, Д. Благоева, С.
Колковска включват в речника 3500 нови думи и 600-700 нови устойчиви словосъчетания, които са се появили в речта през последните 20 години - употребявани главно от политици и други публични личности и от медиите, съобщава в. "Дума" (Duma.bg).
За последните 60 години българинът за втори път преживява рязък преход в годините на постсоциализма, въвеждането на пазарната икономика и на многопартийната политическа система. Въпросът е как се отразява това върху езика на по-широкодостъпната обществена комуникация.
Авторките установяват, че, разбира се, най-натрапчиво в обществото се усвоява онази лексика, която е характерна за политическия, парламентарния и обществения живот. След като видим речника, ще си дадем сметка колко нови думи, родени от тези сфери, днес се употребяват всекидневно, а преди 20 години те просто не съществуваха:
седесар, тъмносин, царист, жълт, бесепар, депесар, живковист, неформал, палаткаджия, лустратор, декомунизатор, клиентелизъм, лобизъм, вот, рейтинг, компромат, дуплика, антикризисен, антикорупционен и т.н.
Новите външнополитически връзки на България също намират изражение чрез нови думи, които вече имат широка употреба:
Европарламент, евродепутат, евроскептик, евроляв, еврофондове натовец, кейфоровец и пр.
Други думи, отразяват нови идеологически виждания: глобализъм, антиглобализъм, умиротворител, алтермондиализъм и пр.
Друга голяма група нови думи в езика са се появили във връзка с нови административни явления или професионални дейности, отбелязва проф. Пернишка:
мониторинг, брокер, бодигард, дилър, супервайзер, дистрибутор, одитор, имиджмейкър, омбудсман, маршруткаджия, бингаджия, клинична пътека, клонинг, хоспис, джипи, юпи и др.
В трета група са думи, които са свързани с икономиката. Те могат да бъдат определени и като чуждици или производни от чуждици - навлезли основно от английския език - но вече трайно утвърдили се в българския език:
субсидиар, туининг, офшорка, хеджа, кеш, синдик, франчайзинг, смърфинг, стенбай кредит, моладжия, фючъринг, мултибранд, банкомат, смарткарта, пиар, билборд...
Има и думи и словосъчетания, които носят силно изразен елемент на отношение към назовавания предмет или явление:
абсурдистан, чалгизация, бананизиране, ченгесар, агиткаджия, мравки, люспи, клиентелист, обръч от фирми и пр.
Дълъг е списъкът от нови думи, свързани с престъпления:
автоапаш, аудиопират, рекетьор, сив канал, мутра, мутреса, перачница (на пари), фишинг, килър, взломаджия, поръчкаджия...
Новотворчеството в областта на компютризацията и интернет вече няма как да бъде избегнато в българския език, защото за стотици думи, които се използват масово, просто няма български аналог:
софтуер, хардуер, слот, файл, сейввам, онлайн, спам, ъпдейтвам, ъпгрейдвам, делийтвам, блог, фейсбук, дивиди плейър, есемес, джипиес и пр.
Емилия Пернишка разграничава 13 групи нови думи в езика ни (не се включва жаргонът), отбелязва "Дума".
Например, любимите на тийнейджърите храни: хамбургери, чийзбургери, снакс, чийзкейкове, или пък в музиката - айдъл, хепънинг, промотър, кастинг, мис и миска, шоумен, диджей, гърла.
В цитирана от вестника статия на проф. Пернишка в сп. "Наука" се отбелязва какъв всъщност е новият българин:
"Нашият съвременник, характеризиран чрез неологизмите, които въвежда, е доста различен от човека в миналото. У новия тип човек напълно липсват качества, които някога са наричани възрожденски, като чувства за ценност на националния език, стремеж към неговото запазване или поне - на опазването на негови важни категории, които го отличават и обогатяват като национална езикова система.
Широко отворил очи към външния свят, гладен да възприеме и внесе в живота ни всичко ново, и то във всички сфери, той, разбира се, във висока степен осъвременява и модернизира бита.
Но заедно с това се пренебрегва и отстъпва важна страна на националната самобитност, нарушава се досъпността на общуването, стига се дори до затруднен изговор и сериозни проблеми пред правописа, до снижаване на писмената култура".
Чл.-кор. Емилия Пернишка е авторитетен специалист, свързала живота си с Института за български език. С колектив и самостоятелно тя е автор на редица речници: Речник на чуждите думи за всички, Речник на антонимите в българския език, Речник на синонимите, Речник на новите думи и значения в българския език (издаден през 2001 г.) и др.
Източник:
Архив
