В тази категория бяха включени само трагични събития, предизвикани най-често по политически причини и оставили значими следи в историята на България.
За най-кървавия атентат на ХХ век в света се обадиха 40,53% от зрителите.
След него са убийството на поета Гео Милев през същата 1925 г. - по време на терора, последвал атентата - с 15%, и убийството на земеделския министър-председател Александър Стамболийски, извършено две години преди това. - с 12,06%.
Окончателната класация в категория "Българските атентати на ХХ век":
Атентатът в „Св. Неделя", 1925 г. - 40,53%
Убийството на Гео Милев, 1925 г. - 15,00%
Убийството на Александър Стамболийски, 1923 г. - 12,06%
Атентатът в Марсилия, 1934 г. - 10,60%
Убийството на Георги Марков, 1978 г. - 5,65%
Турските атентати по врме на т.нар. "възродителен процес", 1984-1985 г. - 5,65%
Солунските атентати, 1903 г. - 4,56%
Убийството на Андрей Луканов, 1996 г. - 2,86%
Атентатът в Бургтеатер, 1925 г. - 2,01%
Покушението срещу цар Борис ІІІ в Арабаконак, 1925 г. - 1,08%
Коментари по време на живото предаване направиха журналистите Христо Христов и Крум Благов, Любомир Марков - братовчед на убития писател Георги Марков, професор Калин Янакиев, Иван Попйорданов - потомък на македонските революционери, сега - директор на Сатиричния театър, и адвокатът Марин Марковски.
По повод избора на гласувалите зрители проф. Калин Янакиев заяви, че атентатът в „Св. Неделя", тогавашната черква "Св. Крал", е много особен в историческата памет, манипулирана от управляващите в продължение на много години.
От тези над 150 души, които загиват, гражданството не знае нито едно име, а това тогава е бил елитът на българската нация, посочи той.
"Този атентат не е само български атентат, той е решен от Коминтерна в Москва", обясни професорът.
Атентатът в "Св. Неделя" е извършен от Военния център на ЦК на БКП в навечерието на Великден - на Велики четвъртък - по време на опело на убития два дни по-рано, като примамка, запасен генерал Константин Георгиев, народен представител от Демократическия сговор. Преполагало се е, че погребението ще събере най-влиятелните хора на властта, начело с Цар Борис III, но той единствен, случайно или нарочно, закъснял.
Това е най-тежкият терористичен атентат в българската история, а по онова време и в света. Атентатът е една от финалните точки в бушуващата в периода 1923 -1925 г. гражданска война в България, породена от неуспешното управление на БЗНС в началото на 20-те години, деветоюнския преврат, последвалото през юни земеделско въстание и най-вече от комунистическия опит за метеж в края на септември, подет пряко под диктовката на Москва.
Атентатът бил прецизно планиран, а целта му била да вземе максимален брой жертви. Под покрива на "Св. Неделя" били струпани над 25 кг експлозив, монтиран над една от колоните на основния купол.
На място загинали около 150 души, други 70 починали от раните си, ранените били над 500. Сред жертвите били 12 генерали, 15 полковници, други военни, трима депутати.
По случайност всички членове на правителството се отървали с леки наранявания.
След атентата властите подемат жестока масирана кампания срещу компартията и за два месеца омиротворяват страната.
Ето как описва случилото се професорът по история Георги Марков в книгата "Покушения, насилие и политика в България 1878-1947":
"... Кубето хвръква във въздуха. Взривната вълна помита хората по площада, покрит от черен дим и облаци прахоляк. Всеки бяга накъдето му видят очите... Срутването е станало над южния вход откъм главното кубе, под което изравят най-много премазани тела. Безпримерното злодеяние отнема живота на 150 души и осакатява 500. Никой в човешката история не е взривявал на Великден божи храм."
Последвайте ни
