Глобалното затопляне ни застига

България, Испания, Португалия, Италия и Гърция ще са най-засегнатите от глобалното затопляне страни в Европейския съюз, показвадоклад на Европейската комисия.

Негативно влияние от климатичните промени ще има във всички сектори, като заради сушата земеделската продукция ще намалее с до 25%, а приходите от туризъм може да спаднат до 5 млрд. евро годишно.

Ако не бъде овладяно, затоплянето може да коства до 65 млрд. евро от икономическото богатство на ЕС, най-вече в южните страни, сочи проучването.

"Ако прогнозирания за 2080 г. климат стане реалност днес, ЕС ще бъде изправен пред годишни

загуби в размер на 20 до 65 млрд. евро

от БВП в зависимост от увеличаването на температурата в Европа (между 2,5°C и 5,4°C)", предупреждава докладът.

Той взима предвид четири изключително чувствителни за климатичните промени области - земеделието, наводненията, дължащи се на проливни валежи, крайбрежните системи и туризма и разглежда различни сценарии за увеличение на температурата (от 2,5°C до 5,4°C) и нарастване на нивото на моретата (от 48 до 88 см) в Европа до 2080 г.

Най-пострадали ще са Южна и Централна Европа

За разлика от тях северните страни парадоксално могат да извлекат полза.

Северна Европа ще бъде единствената, която ще има

полза от климатичните промени

в икономически план и в анализираните области, с постигане на чисти печалби благодарение на засилването на туристическата дейност, подчертава докладът.

Дания, Швеция, Финландия, Естония, Литва и Латвия ще са единствените страни от ЕС, които ще имат печалба при всички сценарии, достигаща 0,5%-0,7% годишно, главно благодарение на силното положително влияние върху земеделието, по-малко щети от наводнения и по-високи приходи в сектора на туризма, се казва в документа.

Цялостната цена на затоплянето

на планетата обаче може да се окаже доста по-висока, предупреждават авторите, защото изследването не взима предвид неикономическото влияние в области като биоразнообразието, екосистемите и природните бедствия.

Наводненията, дължащи се на проливни дъждове, ще засегнат между 150 хил. и 400 хил. души повече на година и ще намалят годишното благоденствие с 0,24%, главно заради щетите на сградите.