Те са подложени на дискриминация при достъпа до жилищно настаняване, на лоши жилищни условия, на сегрегация и принудителни извеждания.
Докладът очертава слабостите и добрите практики в ЕС. Настява се държавите-членки да обърнат по-голямо внимание на въпроса за сегрегацията при жилищното настаняване и лошите жилищни условия.
Държавите и местната власт следва да прилагат съществуващото законодателство за недопускане на дискриминация и политиките за ромското включване, да увеличат усилията си за по-добро информиране на ромите за техните права и да ги ангажират в планирането и прилагането на политиките в областта на жилищното настаняване.
Директорът на агенцията Мортен Куарум заяви: „Много регионални и местни органи в ЕС не желаят да приемат и прилагат адекватни политики по отношение на жилищното настаняване на ромите. Тези органи трябва да действат без отлагане, тъй като лошите жилищни условия и сегрегацията в жилищното настаняване имат негативно въздействие и върху образованието, заетостта и здравето на ромите.
Например, обстоятелството, че живеят в сегрегирани райони затруднява достъпа на ромските деца до училище, както и намирането на работа и придвижването до работното място за ромите и мигрантите."
Куарум напомня, че много роми в ЕС са принудени да живеят в нерегламентирани селища без основна инфраструктура, често в почти необитаеми жилища, без перспективи да узаконят домовете си и да подобрят качеството на жилищата си.
Много често районите, в които се намират ромските жилища са със слаб достъп до обществени услуги, заетост и училища и не са адекватно снабдени с вода, електричество или газ.
В много държави-членки съществува сегрегация, понякога в резултат на съзнателен политически избор, направен от местната власт и/или националните правителства.
В доклада се съобщава за принудителни извеждания от общинските служби по настаняване, включително и на роми, които плащат редовно наемите си. Тези извеждания често се осъществят без предизвестие и могат да са свързани с полицейско насилие и повреждане на лично имущество.
В много случаи органите не предоставят на засегнатите алтернативни жилища или подходящи обезщетения за извършените отчужданания.
Дискриминацията на основание раса или етнически произход при достъпа до жилищно настаняване е забранена със закон. Въпреки това в проучване на Агенцията за основните права се посочва, че много роми са обект на дискриминация, която значително се различава в отделните държави-членки.
В една държава-членка 34% от ромите са съобщили за дискриминация при достъпа до жилища. Седемдесет процента от ромите не знаят, че съществуват закони, които забраняват дискриминацията срещу тях при достъпа до жилищно настаняване, а 71% са на мнение, че нищо няма да се случи, ако съобщят за това. Броят на официалните оплаквания продължава да е много нисък.
Държавите-членки следва да разрешат въпроса с жилищната сегрегация, както и проблема с нерегламентираните селища на роми и странстващи (катунари), наричани в доклада с термина travellers.
Това означава приемане на официални мерки, по-специално във връзка с „културно адекватни" и приемливи жилищни условия.
От държавите-членки се изисква да осигурят редовно събиране на използваеми и значими данни с разбивка по етнически произход относно жилищното положение на роми и странстващи.
Тяхното участие в планирането, прилагането и преразглеждането на политиките в областта на жилищното настаняване е от основно значение, се подчертава в доклада.
