Делът на оптимистично настроените български избиратели рязко се увеличава през август, сочат данните от редовното месечно допитване до общественото мнение на ББСС "Галъп интернешънъл". В основата на този оптимизъм е бързото съставяне на еднопартийното правителство на Бойко Борисов.
Щастливото избягване на тягостния вариант, при който месеци наред текат пазарлъци и не е ясно кой точно управлява, очевидно се посреща със задоволство от мнозинството българи.
Последният път, когато оптимистите в страната бяха повече от песимистите, бе през първите два месеца от приемането ни в ЕС в началото на 2007 г.
В съзнанието на масовия българин в момента обаче общият оптимизъм за текущата вътрешно-политическа ситуация поражда и масови оптимистични очаквания за бързо подобряване на материалното положение на семейството в следващите 12 месеца. Индексът, който измерва тези нагласи, скача с 36 базисни пункта, което е безпрецедентно за последното десетилетие.
Очевидно става дума за
свръхочаквания и илюзии в извънредни мащаби.
Световната икономическа криза навлиза в острата си фаза в България, а значима част от избирателите у нас са обхванати от неадекватни очаквания. Колкото по-рано горещият въздух в този балон на очакванията бъде изпуснат, толкова по-меко ще е кацането обратно в действителността.
Правителството на Бойко Борисов за първия месец на своето функциониране получава доверието на 43% - недоверието на 31% от пълнолетните българи. Това е много добро начало в сравнение с първия месец на предишното правителство - през септември 2005 г. сложната и противоречива формула на тройната коалиция получи доверието едва на 27% от избирателите.
Правителствата на Иван Костов и на Симеон Сакскобургготски - съответно през юни 1997 г. и юли 2001 г. - завършват първия си месец с малко по-висок рейтинг - по 51% и в двата случая.
С 64% доверие лично към себе си в края на първия месец от мандата обаче
Бойко Борисов бележи рекорд.
Подобно постижение, но с 1% по-малко, има само царят в началото на мандата си.
Фигурата на премиера у нас, и непосредствено след съставяне на правителство, и в хода на управлението, обикновено е с по-висок обществен престиж от съответния кабинет, като изключение от това правило се регистрира само при Иван Костов през юни 1997 г.
Традиционният въпрос "За коя партия бихте гласували днес ?" звучи малко абсурдно само месец след изборите, но винаги носи важна и евристична информация.
В случая почти всеки втори българин се обявява на страната на новата управляваща партия - тоест милион повече, отколкото реално гласуваха за ГЕРБ.
Този факт не е свързан само с българската народопсихология -- социолозите го регистрират по всички континенти. Да бъдеш от победилия отбор навсякъде е привлекателно. Поне в началото....
Следизборните избирателни нагласи потвърждават факта, че
изборните резултати хвърлят БСП в електорална дупка
- 14% подкрепа е сред най-ниските постижения на левицата. Известно разочарование има и сред привържениците на "Синята коалиция" и РЗС, очевидно мотивът "Да бъдем в управлението" е бил водещ за гласуване сред значителна част от привържениците на тези две формации.
Изследването е национално-представително, проведено е през първите дни на август и обхваща 988 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хил. души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл" в България от 1992 г.
