Това се казва в нов доклад на "Индъстри Уоч" за състоянието на българската икономика през последните две години в условията на световната финансова криза.
Предимство за българската икономика представлява ниското ниво на публичния дълг и ниската задъжнялост на домакинствата. Същевременно, според доклада на "Индъстри Уоч" вътрешния потенциал за увеличаване на производителността не е използван напълно.
Рисковете от влошаване на качеството на банковите активи могат да бъдат неутрализирани от относително високите нива на капиталова адекватност на банките и при необходимост - от изградените до момента фискални буфери.
Началото на финансовата криза през 2007 г. съвпадна с период на бърз икономически растеж в България, движен основно от инвестиционната активност. Трудно може да се разграничи точно доколко динамиката в българската икономика е била резултат от фундаментални фактори, свързани с повишаване на производителността и подобряване на средата за бизнес, и доколко – следствие единствено от рязка кредитна експанзия.
Има поне няколко индикации, че България „посреща” кризата в много по-стабилно положение от голяма част от европейските икономики (и САЩ), а причините за растежа не са били единствено в "евтините пари", смятат специалистите.
Правителството провеждаше за последните над 10 години политика на бюджетни излишъци, а на практика българската държава почти няма дълг, за разлика от много развиващи се икономики в региона, следвали разхлабена бюджетна политика.
Режимът на валутен борд не позволи на БНБ да насърчава и улеснява кредита, подпомагайки създаването на кредитни „балони” (като дори за последните години Централната банка въведе редица рестрикции), а началното ниво на задлъжнялост беше изключително ниско.
За относително бедната на капитал българска икономиката нетният приток на външни спестявания е в пряка връзка с растежа. Свиването на паричното предлагане в световен мащаб доведе до съществено забавяне на притока на външни капитали в страната.
Преките чуждестранни инвестиции се понижиха до 17% от БВП
в средата на 2009 г. при 29% в края на 2007 г. Отчита се и рязко свиване на достъпа до външни заеми. Новият кредит за реалният сектор започва да се свива още в края на 2007 г., докато търговските банки продължават да привличат нарастващ нов ресурс до края на второто тримесечие на 2008 г.
След първите ефекти от кризата върху глобалната икономика започна плавно изменение на структурата на българския износ – нараства делът на част от потребителските стоки за сметка на суровини и материали, които се използват за междинно потребление в производствения процес.
Загубата на работни места по трудов договор беше концентрирано в няколко сектора на икономиката. Над 60%, или над 56 хил. от разрушените работни места бяха в преработващата промишленост.
Останалите бяха в сферите на строителството и търговията. Съкращенията на заетост бяха почти 100% в частния сектор.
Адекватната публична политика би следвало да включи и значително редуциране на заетите в държавния сектор, смятат експертите.
Въпреки препоръките на специалистите за съкращаване на публичните разходи, проектът за макрорамката на бюджета за следващите четири години предизвика
първия сблъсък в кабинета "Борисов".
Проектът предвижда замразяване на заплатите и пенсиите за следващите четири години, което бе причина за протести от страна на Министерството на труда и социалната политика.
Вчера премиерът Бойко Борисов коментира, че догодина, ако заработи икономиката, излезем от кризата, спре контрабандата, върнем доверието на Брюксел и еврофондовете, можем да говорим за повишаване на пенсиите и заплатите.
Борисов беше помолен да коментира прогнозата на предишния премиер и лидер на БСП Сергей Станишев, че заплатите и пенсиите ще бъдат замразени.
"Знае какво е оставил и какво чака България", коментира Борисов думите на Станишев. Премиерът посочи, че след управлението на тройната коалиция пасивът в бюджета към момента е над половин милиард лева.
Той отбеляза, че пенсиите и заплатите са повишени само преди месец, от 1 юли.
Източник: "Индъстри Уоч"
Последвайте ни
