Незапълнените места в СУ тази година са 860, с 40 повече от миналата година, но въпреки това университетът не намалява заявените бройки. Същата е тенденцията и в останалите висши учебни заведения. Те обаче не са виновни.
Борбата за всеки студент се води по този отчаян начин, защото едната гола бройка на бъдещите висшисти осигурява държавната субсидия и оттам - оцеляването на университетите.
Порочният механизъм на финансиране ги принуждава да свалят летвата все повече и повече. Въпросът е защо търпят това унижение, ако, разбира се, се чувстват унизени от ситуацията - какво ще правят например, когато се запишат и тези с кръглите двойки и пак останат свободни места?
Няма ли кой да тропне по масата да се въведе най-сетне и у нас някой от нормалните модели в света, според които не можеш да получиш диплома, ако наистина не покажеш знания и умения.
При тях финансирането става по гъвкави механизми, а не на калпак. Затова там, след като запишат студента, здравата изискват от него. Можем да си представим изискванията към студентите, поканени да бъдат приети и с поправителната матура.
Само че какъв е смисълът на този вид университетско оцеляване?
Източник: "Дневник"
Последвайте ни
