Професор: Климатична катастрофа? Да бе, да!

К�м �матът на Земята никога не е бил толкова стабилен, но прогнозите за катастрофи носят много пари на онези, които искат да се възползват от човешката паника, твърди проф. Йозеф Райххолф, един от най-известните учени в областта на естествените науки в Германия.

"Климатична катастрофа? Забравете! Човечеството е оцеляло в много по-тежки условия и след други измислени катаклизми", възкликва ученият пред юлския брой на новото научно списание "Обекти".

Проф. Йозеф Райххолф е биолог, еколог, специалист по еволюционните процеси. Завежда секцията за гръбначни животни в Държавната зоологическа колекция в Мюнхен, най-голямата в света, и предподава в Техническия университет в града.

Автор е на много книги, сред които "Синята планета", "Фалшивите пророци - нашата страст към катастрофи", "Кратка природна история на последното хилядолетие". Популярен е с това, че постоянно коригира грешни схващания за екологията.

- Професор Райххолф, повечето еколози алармират, че човечеството е заплашено от климатична катастрофа, а вие сте един от малкото, които не виждат причина за паника. Защо?

- В наши дни всичко, което се променя, веднага се обявява за катастрофа. Общества като немското очевидно се чувстват неспособни да реагират на промените и да се пригодят към тях. Хората тук станаха предразположени към съобщения за бедствия. Но през последните три десетилетия преживяхме без видими последствия няколко регионални и глобални катастрофи: отровите като ДДТ през 60-те години, бума на раждаемостта през 70-те, измирането на горите през 80-те.

"Границите на растежа" (разработка на Римския клуб, според която преследването на неограничен растеж ще доведе до унищожаване на планетата - бел. ред.) също не се състояха. Поддръжниците на тревожните тези за промяната на климата си извадиха поуки и разтегнаха за столетия напред апокалиптичните си прогнози. Така няма да може да се провери верни ли са предвижданията им или не. Опитът от последните десетилетия би трябвало да ни направи по-предпазливи и скептични.

- Промени в климата е имало и по-рано и хората са оцелели в тях. Кое е по-добро за живота - студ като през Малката ледена епоха или жега в следствие на глобалното затопляне днес?

- Климатът никога не е бил толкова стабилен, колкото се възприема за статистиката. Историята показва, че през последните хилядолетия не само Европа е била изложена на сериозни климатични промени, а цялата планета.

Така топлото Средновековие от около 800 г. до 1300 г. сл.н.е. е много добро време. В по-стари исторически книги го наричат "средновековния климатичен оптимум". Било е по-топло, отколкото е сега, както доказват много документи. Лозарството се е разпростирало на север чак до Южна Норвегия. Викингите са заселили Гренландия и я нарекли Зелена земя, а в Централна Азия монголите се развили толкова мощно, че изградили най-голямата световна империя.

Близо 1000 години преди това неблагоприятен климат пък изгонва хуните на югозапад, а северните готи на юг. Климатичният оптимум на Средновековието е предшестван от векове с много лоши условия. Те предизвикват великото западноазиатско-европейско преселение на народите.

Около 1300 г. климатът много бързо се разваля. Става ужасно влажно и студено. В Алпите се появяват изчезналите преди това ледници. През 1342 г. се случват най-големите наводнения за цялото последно хилядолетие - в Европа и в Китай. Разразява се и първата голяма унищожителна вълна от чума.

Влошаването на климата през 14 век е прелюдия към т.нар. Малка ледена епоха, предизвикала за близо 500 г., до 18 век, екстремно студени зими и много лоши лета. Населението на Европа рязко намалява от глад и студ, епидемии и войни. Започва преселване в големи мащаби към Америка и други колониални райони.

19 век носи още по-тежки турбуленции. Крайно влажни лета с мизерни реколти водят до изселване на милиони ирландци и други северноевропейци в САЩ, които тъкмо по този начин се сдобиват с английскоговорящо мнозинство.

Унищожителната суша през 1891 г. и нейните последствия пък подготвят почвата за революцията в Русия. И така нататък.

Ние би трябвало да сме щастливи, че живеем във време на сравнително добър климат. Реколтите никога не са били по-добри, отколкото през последните няколко по-топли десетилетия - при това в глобален мащаб!

- А ние знаем ли всъщност какъв климат искаме, за да насочим усилия към постигането му, ако и доколкото това е възможно? Или просто желаем Земята да остане такава, каквато е била преди 20-30 години (откогато са повечето сравнителни данни за промяната на температурата например)?

- Някои хора, най-вече ние, западноевропейците, сме склонни да приемаме за "правилно" състоянието, което лично сме преживели. Но все пак е абсурдно да смятаме, че Земята е била в най-доброто си състояние около 1970 г. (началото на леко, глобално доказуемо затопляне) или в края на 19 век (началото на по-всеобхватното водене на статистика на температурата).

Изчислената средна температура казва малко за годишните амплитуди. А те са 100 пъти по-големи от доказаното затопляне от 1970 г. насам, което може директно да се свърже с влиянието на въглеродния диоксид (0,5 градуса).

В България температурите се променят годишно от +35 градуса до -15 градуса, че и повече. Затоплянето от 0,5 градуса е едва една стотна от това. Измерените непосредствено на почвата стойности са с още по-голяма разлика. Растенията, животните и хората трябва да се справят с това.

- Хората се опитват да се справят с глобалното затопляне главно чрез редуцирането на емисиите въглероден диоксид и търсенето на алтернативни енергийни източници, включително биогориво. Това правилно и достатъчно ли е?

- Температурата не е "климатът". Към него принадлежат валежите, вятърът и годишните времена. Местните и регионални условия са много различни. Черноморското крайбрежие има съвсем друг климат от Родопите, Дунавската равнина е различна от София. CO2 е само един от газовете, причиняващи парников ефект, изпускани в атмосферата.

Най-важна, с голяма преднина е водната пара, както и метанът (CH4). За разлика от въглеродния диоксид, който е незаменимо хранително вещество за растенията, метанът - с 20 пъти по-силно въздействие, не се разлага или преработва в процеса на вегетация. Той извира в огромни количества при добива на газ, от стомасите на преживните животни, най-вече говедата, чието общо тегло на Земята е по-голямо от това на хората, и от тропическите оризови полета.

Няма да ни се удаде да "спасим" климата на планетата чрез намаляване на емисиите CO2. Имаме нужда от алтернативни енергийни източници, най-вече слънчева енергия и земна топлина, за да намалим зависимостта от носители, свързани с фосилите. Но трансформациите трябва да се правят икономически разумно. Субсидирането изкривява коефициента на полезно действие и рентабилността.

- Преди 10-15 години най-голямата опасност беше унищожаването на тропическите гори, после - озоновата дупка, сега - въглеродният диоксид. Има ли някаква логика в това развитие на отношенията човек - природа?

- "Логиката" е в това, че има печеливши от такива катастрофични вълни. Започва се от медиите. Лошите новини се продават по-добре от хубавите. Заинтересовани групи, които (искат да) създават гузна съвест у населението и получават пари за това, се присъединяват.

Когато вълната набере скорост, полза извличат и политиците, защото покрай тези заплахи могат да налагат нови данъци и да отлагат важни проекти, които е трябвало да осъществят много по-рано. Прогнозите за катастрофи носят много пари и на някои изследователи - за експертите по климата се финансират изключително скъпи компютри. Ако сбъркат в предвижданията си, не връщат нищо.

Може би в готовността на много хора да приемат катастрофичните сценарии се изразява гузната им съвест от отношението им към природата. А гузната съвест винаги може да бъде използвана.

- От гузна съвест ли е стремежът към равновесие в природата? Вие казвате, че такова нещо няма и че обратното - неравновесието, е естественото състояние, което носи развитие.

- Екологията възниква при "стабилни" политически отношения в късния 19 и ранния 20 век. Произхожда от икономиката. С термина "икос" (къща на гръцки), модернизиран в екосистема, е свързана представата за равновесие, което цари или трябва да цари там. Естественото (= красиво) равновесие е в унисон и с романтичното одухотворяване на природата, възникнало през 19 век под влиянието на Жан-Жак Русо.

Този възглед за природата е възприет най-вече от защитници на околната среда, а после се развива в мизантропска философия: човекът е лош и без него природата би била по-добре.

Който се занимава непредубедено с природата, трябва да прозре, че не равновесията предопределят процесите и водят до развитие, а неравновесията. Само така природата остава "продуктивна". Иначе тя застива. Живот може да има само далеч от равновесието. Трябва отново да се научим да се справяме с неравновесията. Те са необходими, но изключително трудни за изкуствено постигане.

- За неравновесие ли трябва да приемаме факта, че в градовете има повече видове животни, отколкото по селата, както твърдите вие? Така ли е всъщност?

- Като приятел на природата се надявам, че в красивата България това все още не е така, но със сигурност е вярно за големи области в Централна и Западна Европа. Тук землищата бяха префасонирани във високопродуктивни стопанства. И почти няма голямо разнообразие на видовете.

Земята в Централна Европа е пренаторена. Чувствителни животни и растения вече не могат да оцелеят. За сметка на това градовете предоставят по-добри условия за живот, ако не са презастроени. Те са богати на структури, не са претоварени с хранителни вещества за растения, по-топли са от провинцията и никой не води борба срещу животните и растенията, възприемат ги като "съседи".

В милионни градове като Берлин, Хамбург и Мюнхен живеят до 2/3 от всички видове мътещи птици, които се срещат в Германия. В Берлин живеят 10 млн. птици едновременно. Провинцията - колкото по-интензивно се използва за селско стопанство, толкова повече обеднява откъм природа.

- А ще обеднее ли откъм природа нашата планета? Как ще изглежда тя след 50 години? Ще има ли още бели мечки и корали?

- Бъдещето е отворено. Има прекалено много възможности за промени и развития, за да могат да се направят поне донякъде достоверни прогнози за периоди от 50 или 100 години. Кой би предположил през 1900 г. как ще изглежда светът през 2000 г.?

Стана съвсем различно от това, което властимащите и учените са си представяли тогава. Имаше две ужасни войни, едно поляризиране на света на "източен" и "западен", а след това новото време на електрониката, компютрите и интернет. Бъдеще ще има този, който е достатъчно отворен за него. И ще го проиграе онзи, който прекалено много е заседнал в миналото и иска да продължи да се държи за него.

Природата и човекът са много приспособими. Иначе нямаше да оцелеят. В края на последния ледников период морското равнище се вдига рязко със 100 м. Коралите го преживяват, а сега се опасяват, че ще загинат от някоя и друга педя по-високо равнище на водата. Предци на белите мечки е имало, когато е било толкова топло, че в Северозападна Европа са живеели хипопотами. Дали и за в бъдеще белите мечки ще съществуват, зависи от това дали хората ще ги оставят да живеят.

България също е преживяла много по-топли времена от тези, които ще настъпят в близко бъдеще - ако прогнозите се окажат верни.

"Обекти" е най-новото списание за наука и техника, за Земята и Космоса, за загадките и мистериите в света около нас, за нещата и хората, които правят така, че големите прозрения да се случват.

Ако сте човек с любопитен ум, завладян от стремежа да опознае света около себе си, търсите приключения и се вълнувате от научните открития, които придвижват света напред, можете да си поръчате списанието на имейл abonamenti@obekti.bg.