Кинопътешествие до Луната

"Луната е единственият естествен спътник на Земята и петият по размери в Слънчевата система. За това небесно тяло е характерно синхронно въртене, поради което само едната му страна е видима от Земята, а..."

Луната е и още нещо. Нейното име носи един от най-нестандартните филми за тази година, обявен вече за култов.

"Луна" (Moon) е футуристичен психотрилър, който залага изцяло на актьорската игра, на интелигентно представени човешки емоции и терзания, на история, която ни провокира да се замислим. В него няма скъпоструващи ефекти, няма батални сцени, няма извънземни.

Филмът изненадва с това, че през 90% от времето актьорът е само един - Сам Рокуел ("Пътеводител на галактическия стопаджия"), но играта му така изпълва всяка сцена, че може да го нареди сред фаворитите за "Оскар" догодина.

Героят му обитава сам-самичък лунна база и е на път да намери себе си. Буквално.

Действието се развива в близкото бъдеще,

когато Земята е изчерпала енергийните си ресурси и на Луната е изградено съоръжение за добив на важен енергоизточник.

Сам Бел (Рокуел) е в края на тригодишния си договор за поддръжка на базата, но след срив в комуникационните системи остава тотално изолиран.

Единствената му връзка със семейството е чрез записани съобщения, които му се изпращат. Компания му прави само роботът Гърти, озвучен от Кевин Спейси.

След претърпян инцидент Сам започва бързо да губи представа за действителността. Подобно на героя и публиката е оставена в неведение какво се случва.

Обратите са неочаквани, а разкритията - шокиращи. Какво крие Гърти от него? Кое е халюцинация и кое - реално?

Именно тук се крие оригиналността на "Луна". Ретро стилистиката на филма и актьорската игра ни връщат обратно към онези добри филми, в които важна бе историята, а не ефектите.

Вътрешните терзания на героя и опитите му да се пребори със самотата и със себе си нареждат "Луна" до филмите от старата школа.

Това е режисьорският дебют на Дънкан Джоунс,

известен още като Зауи Боуи. Баща му е британската рокзвезда Дейвид Боуи и вероятно оттам идва страстта на сина към Космоса, звездите и научната фантастика. Филмът е нискобюджетен и е заснет за едва 33 дни.

Слава Богу, че гилдията на сценаристите стачкуваше, та можахме да наемем лесно страхотен екип на добра цена, шегува се Дънкан Джоунс и добавя, че неслучайно независимото кино не се занимава с научна фантастика.

Според него златният век на този жанр е бил през 70-те и 80-те години, когато са се разказвали човешки истории от бъдещето.

Желанието на Дънкан да представи човешките търсения в по-нестандартна среда се е сбъднало.

Той признава, че най-много са го вълнували въпросите за човечността и съчувствието и не може да разбере защо съвременните режисьори се срамуват от психологическия поглед към научната фантаските.

Джоунс не се притеснява от това, че в родината му филмът излиза по едно и също време с "Хари Потър и Нечистокръвният принц".

"Филмите за Хари Потър се чудесен пример за холивудски хит. Аз съм направил независим британски филм и повече ме радва фактът, че "Луна" излиза в навечерието на 40-годишнината от стъпването на Луната", заявява режисьорът.

"Бюджетът ни бе едва 5 млн., а ефектите си ги бива

Искам на излизане от киното почитателите на научната фантастика да са доволни от луноходите, които направихме, искам романтиците да се просълзят, но най-важното е всички да си кажат: "Страхотен филм, какво ли ще е следващото, което тези момчета ще направят?", допълва Джоунс.

Първият филм, който "каца" на Луната, е френски, от 1902 г., по романите на Жул Верн "От Земята до Луната" и "Около Луната".

Това е легендарният Le voyage dans la lune на кинопионера Жорж Мелиес, който разказва за група астронавти, изстреляни от огромно оръдие. Те се приземяват на спътника, но попадат в плен на "лунните хора".

Ням филм по темата е снимал и Фриц Ланг, режисьорът на "Метрополис". Неговият Frau Im Mond (Жената на Луната) е от 1929 г., отново по сценарий на съпругата му Теа фон Харбоу.

През 1968-ма, в годината преди кацането на САЩ на Луната, излиза "2001: Една одисея в Космоса" на британския режисьор Стенли Кубрик по сценарий от писателя фантаст Артър Кларк (вж. трейлъра).

Смята се, че тази класическа лента има голямо влияние върху "Луна", както заради отношенията между роботите и хората, така и с чисто човешкото търсене на истината.

А и заради впечатляващите сцени с лунния пейзаж

Филмът за естествения спътник на Земята, който всички сме гледали, обаче датира от 1969 г. Главните роли изпълняват астронавтите от американската космическа агенция НАСА Нийл Армстронг и Едуин "Бъз" Олдрин.

По повод 40-годишнината от стъпването им на Луната НАСА разпространи дигитално възстановено видео от мисията на "Аполо 11".

Оригиналните записи се оказали изтрити, затова за реставрирането са използвани копия. По-ясно вече се виждат командирът на мисията Армстронг със знаменитата реплика "Малка крачка за човека, гигантски скок за човечеството", слизането и на колегата му Олдрин на лунната повърхност, поставянето на плакет с послание от човечеството.

Тогава кадрите са наблюдавани по телевизията от 500 млн. души по света. Но и днес някои ги смятат за инсценировка.

Актуално заглавие в кината пък е белгийската триизмерна анимация "Мисия до Луната 3D". Героите там са три домашни мухи, които изживяват приключението на живота си на борда на "Аполо 11".

У нас още чакаме да бъде екранизирана и втората част на романа за деца "Ян Бибиян" от Елин Пелин. Тя е публикувана за първи път през 30-те години на XX век и описва приключенията на храброто българско момче на Луната.