Климатът и кризата във фокуса на шведското председателство на ЕС

Ш�ц �ция поставя борбата срещу климатичните промени и икономическата и финансова криза в центъра на вниманието си като председател на Европейския съюз.

Това заяви днес премиерът на страната Фредерик Рейнфелд пред група акредитирани в Брюксел журналисти, поканени в Стокхолм за тържествата по случай поемането на поста от 1 юли. Във връзка с тях утре в шведската столица пристига и Европейската комисия в пълен състав.

"Отдавна обръщаме най-сериозно внимание на климатичните промени и имаме голям опит в развитието на икономически изгодни технологии, щадящи околната среда. Искаме да споделим този опит с останалите страни от ЕС", подчерта шведският министър-председател.

Според него до 2020 г. Швеция трябва да получава 50% от потребяваната енергия от възобновяеми източници като вятър, вода, слънчево греене.

"Важно е ЕС да работи за постигане на амбициозно международно споразумение за климата на конференцията в Копенхаген през декември.

САЩ и Китай изхвърлят 50 на сто от вредните емисии в атмосферата и също трябва да бъдат привлечени към тези усилия", изтъкна Рейнфелд.

Като отбеляза, че Швеция има също сериозен опит в противодействието на финансови и икономически кризи, тъй като е преживяла една през 90-те години, шведският премиер изрази също готовността на страната си да използва този опит начело на ЕС, да действа за засилване на контрола във финансовата сфера и за изготвяне на стратегия за излизане на ЕС от кризата.

Той обаче не посочи кога може да се очаква това.

Срещата на шведския външен министър Карл Билд с журналистите премина изцяло под формата на въпроси и отговори по проблеми на ЕС и ролята на Швеция като негов председател до края на тази година.

"За пръв път наскоро получих увереност, че силите на интеграцията в Европа започват да надделяват над силите на разделението, но този процес няма да се развива от само себе си, а иска подкрепа.

Швеция, заедно с балканските страни в ЕС - България, Гърция и Румъния, трябва да съдействат за интегрирането на Западните Балкани в съюза. Ако се провалим, това ще е неуспех не само за нас, но и за целия съюз", изтъкна той в отговор на въпрос на БТА.

Според Билд, който ще председателства Съвета по общи въпроси и външни отношения на ЕС през следващите шест месеца, външната политика на съюза е придобила много широки измерения и трябва да се вземат мерки за нейното структуриране.

Запитан дали проявява интерес към поста "външен министър" на ЕС, какъвто ще бъде създаден, ако бъде одобрен Лисабонският договор, той не отговори конкретно, но заяви, че дълбоко е загрижен как ще се структурира постигането на външнополитическите цели на Общността в бъдеще.