Тодор Славков: Излязох от Къщата по-богат

По-малко от месец след края на благотворителния трети сезон на "ВИП брадър", където често беше център на вниманието, Тодор Славков отново е в светлината на прожекторите.

Внукът на Тодор Живков разказва за себе си в новия брой на сп. "Макс". Ето част от интервюто му:

- Г-н Славков, по-известен ли излязохте от къщата на ВИП Брадър 3?

- Със сигурност, ако съдя по реакцията на хората на улицата - махат ми, поздравяват ме. Това не ми се е случвало преди. Бях известен само като име, а сега вече и като визия. Това не ме радва много, защото съм свикнал да живея в анонимност, но ще се справя.

- Защо избрахте анонимността?

- Не съм искал да се афиширам, защото първо, дълго време ме нямаше в България. Не мисля , че съм постигнал кой знае какво в живота си, не говоря в личен план и семеен, а в обществен, за да съм интересен на хората. По принцип никога не съм обичал да се афиширам, още от дете.

- По-богат ли сте днес?

- В смисъл дали съм спечелил милиони левове?

- Да кажем хиляди под формата на хонорар.

- Ако се раздаваха така лесно милиони... Всеки втори ме пита какъв ми е хонорарът от шоуто. Сега сериозно. Хонорарите на съквартирантите нямат нищо общо със средствата, събрани за различните каузи. Това държа да се подчертае, защото събраните пари не са малко.

Ако ме питате обаче дали се върнах по-богат от това, което ми се случи - отговорът е да. Запознах се с нови хора, сблъсках се челно с фолк музиката. Преди бях тотално против нея. Сега виждам, че има и хубави неща. И най-вече хубави хора.

- Как се чувствате днес, след като шоуто свърши?

- Все още ужасно затъпял от целия ми престой. Тези месеци в затворено пространство със сигурност не се отразяват добре на мозъчните клетки.

- Цяла България се пита какво работи внукът на Тодор Живков?

- Занимавам се с бизнес. Нормален, легален, плащам си данъците. Това е разговор, а не разпит, нали?

- Разбира се, но ми се струва, че малко скромничите. Трябва да сте достатъчно богат, ако се съди по това, което се пише за фамилия Живкови?

- Милиардите, за които се пише и говори, са митология. Не знам дали има вече нормален човек, който ги вярва тези глупости. Ако имах тези пари, нямаше да живея в България, нямаше да работя.

На корицата на новия брой на "Макс" е Белослава, която на 3 юни ще отпразнува 10 години на сцената с голям концерт. В интервю за списанието тя казва, че й е трудно да се организира, защото в нея има голяма доза мързел.

"Отлагам днешната работа за утре. Отдавам се на недостатъците си и на изкушенията... Не понасям напрежението. Усетя ли мъничко жега, бягам бързо", признава тя.

Ето какво още разказва певицата:

- Представете си, че сте служител и работите от 9 до 17 ч.?

- Навремето бях рецепционистка в "Шератон". Графикът ми се отразяваше зловещо. Докато учех в САЩ, работех в кухнята на "Кей Еф Си". Бърках пюрета, пържех пилета. Така и не се издигнах в йерархията до касиер.

После правех сандвичи в "Макдоналдс". Бях факир на грила. Правех по 10 хамбургера за минута. Не трябваше да закъснявам. Това ме смазваше. Тези преживявания няма да ги забравя.

- Кое е последното ви бягство?

- От хотел в Любляна. В стаята беше минус 25 градуса. Бягам и в сънищата си. Връхлитат ме жестоки кошмари.

- А в реалния живот какво не ви понася?

- Лесно ме нараняват. Не понасям агресията. Обидата ме срива и боледувам с месеци. Майка ми ме съветва да не ми пука. Цитира Саманта от "Сексът и градът", която казва на любимия си млад мъж: "Ако искаш да си в шоубизнеса, трябва да имаш по-дебела кожа." И е така. Като ме наранят, изчезвам. Покривам се дори от най-близките си приятели.

- Майка ви ли е светлият пример в живота ви?

- Да. В нея има двигател, който рови и човърка постоянно. В първи клас я гледах като Венетка в "От нищо нещо". Баба ме заведе на кино. Венетка падна в ямата. Така се разплаках, че с баба излязохме от киното. Намразих Стефан Данаилов, защото й удряше шамари.

От ученичка ми беше писнало да ме ласкаят като дъщерята на Анета Сотирова. Исках да съм си Белослава. Прекарвах дълго време в театъра, докато чаках майка си. Спях на седалките в салона. Висях по главите на актьорите в гримьорната. Слагах им перуките и костюмите. Гримирах се.

Опознах добре задкулисния свят на театъра. Той не ме съблазни. Изживях труден период, докато намеря собствената си пътечка. За мен музиката е всевишна.

В юнския брой сп. "Макс" слага началото на сътрудничество между отбора на "Левски" и модната марка Bikkembergs. Изданието предлага за първи път модна фотосесия със сини футболисти, заснета в съблекалнята на стадион "Георги Аспарухов".

От този месец 5% от всеки продаден артикул на Bikkembergs ще отидат за подпомагане на детско-юношеската школа на "Левски".