Ри ица публични проекти, правителствени програми и инициативи у нас значително надвишават предвидените в началото разходи. Да се чуди човек защо се получава така, и то толкова често.
Има няколко обяснения.Сложността и непредвидимостта на случващото се около нас би било нормално обяснение, но не и за големия брой правителствени инициативи, които редовно изискват допълнително финансиране.
Според изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) за периода 2000-2007 г. общата сума на допълнително одобрените бюджетни кредити възлиза на малко повече от 6.5 млрд. лв. - част от тези пари са за дофинансиране на започнали дейности, които изискват повече пари от планираното.
Друго обяснение може да е фактът, че проекти със занижени разходи правят очакваните ползи да изглеждат по-големи и така да се предпочитат проекти, които в нормална ситуация биха загубили в конкуренция с други (АЕЦ "Белене", магистрала "Тракия", закупуването на корвети).
Логична причина за грешните сметки за разходите на публичен проект, финансиран с парите на данъкоплатците е и силно оптимистичната прогноза на хората, които подготвят проекта. В определени случаи те приемат, че няма да има забавяния в сроковете, ситуацията на международните пазари няма да се промени значително, няма да има промяна в регулациите, управлението на проекта ще върви гладко, няма да има избори и нови приоритети и т.н.
Приема се, че ще е налице идеалната ситуация за осъществяването на проекта и затова разходите ще са в определен размер, който се оказва в последствие значително подценен (Дунав мост 2 например).
Накратко казано, правителствените анализатори са откровено наивни и/или некомпетентни.
Има и политическо обяснение за умишленото подценяване на разходите на публичните инвестиции - извършване на проекти, които осигуряват оставане на власт (БДЖ, "Кремиковци", голф игрища, бизнес паркове, чешмички).
Каквото и да е обяснението за подценяването на разходите на публичните проекти, факт е, че голяма част от тях ни струват много повече от предвиденото, вкарват ни в схема, в която, влезли веднъж, не можем да излезем и в крайна сметка се харчат ненормално много пари от администрацията без отчетност и контрол за проекти, в които малка група от фирми печелят.
И все пак защитниците на публичните инвестиции и проекти ще кажат, че има инициативи, които си струва да се финансират. Какво показва миналият опит?
Държавата и инфраструктурите проекти
В анализ на датски учени на 258 публични транспортни проекти за над 90 млрд. долара се казва: "Изследването стига до поразителния и статистически значим извод, че прогнозите за разходите, които се използват при вземането на решение за публични транспортни проекти, са систематично повеждащи. Подценяването не може да бъде обяснено чрез грешка, а най-точното обяснение е лъжа ...
Последствията са ясни: законодателите, администрацията, инвеститорите, медиите и гражданите, които очакват честни и обективни сметки, не трябва да вярват на прогнозите за разходите и анализите на тези, които представят и насърчават проектите.
"Оказва се, че има над 80% вероятност разходите за големите публични транспортни проекти да се подценяват редовно - средно с 28%. Авторите преглеждат и около стотина други публични проекти (различни от транспортни) като изграждане на електроцентрали, язовири, ВиК, добив на нефт и газ и др. и се оказва, че при тях подценяването на разходите е най-малко толкова, ако не и повече в сравнение с транспортните инфраструктурни проекти.
Но това ние можем да го твърдим и без да сме прегледали инфото за България, не че такова има.
Държавата и помощта за бизнеса
Директната подкрепа на държавата за фирмите, особено сега, в условията на криза, е най-често използваният аргумент за намеса. Замислете се обаче какви ще са ефектите, ако администрация, която не може да смята правилно, не е гъвкава, не може лесно да бъде държана отговорна и не е създавана да бъде предприемач, започне усилено и целенасочено да провежда програми за подпомагане на бизнеса.
Примерите в България на сектори, които са системно подпомагани от държавата под различна форма, трябва да служат като урок и причина това да не се прави на национално ниво. Тютюнопроизводителите са класика в бранша с милиони левове субсидии, контрол на цените в миналото, защита на пазара от конкуренти отвън и т.н. Същото важи всъщност за всички селскостопански производители, българските железници и други подобни.
Държавата и бюрокрацията
Всеки, който подкрепя намесата на държавата с оправдание за кризата, трябва да е наясно за следното:
1. Ще има повече бюрокрация
2. Ще има много по-голяма вероятност да се мисли за увеличаване на данъци, данъчна база или въвеждане на нов вид данъци
3. Ще има нови регулации, правила, ограничения, изисквания, формуляри, отчитане и т.н.
4. Ще има една много малка група от печеливши компании, които ще получат дадена сума пари... и вие най-вероятно няма да сте сред тях...
Като се тегли чертата става ясно, че да се настоява за подобно развитие е нелогично и който и да е представител на бизнеса, ако продължава да иска подобна подкрепа, е изключително късоглед.
Постоянните грешни сметки на правителството доказват, че намесата на държавата в стопанския живот трябва да е ограничена. Тя нито има капацитета, нито знанието, нито трябва да бъде директно включена в правенето на бизнес. Нейната роля е да осигурява условията, в които бизнесът да се конкурира помежду си.
И ако някой ни обвини, че сме против държавата, ще сгреши, тъй като тя е имала, и ще има важна роля.Това, срещу което сме против, е концентрацията на принудителна сила, използването на лъжи, измама, некомпетентни анализи и грешни прогнози в управлението и харченето на нашите пари.
-----------------------------
Авторката е изпълнителен директор на Института за пазарна икономика. Текстът е от седмичната рубрика "Видимото и невидимото" на ИПИ в "Дневник".
Източник:
Архив
