Барак Обама в диалог с Москва за противоракетната отбрана

П резидентът на САЩ Барак Обама приведе в изпълнение идеята да "рестартира" американско-руските отношения, излъчвайки сигнал към Кремъл, че може да се откаже от системата за противоракетна отбрана в Източна Европа, ако Москва използва влиянието си над Иран.

Задкулисният дипломатически гамбит бе един от малкото инструменти, с които разполага Обама, за да размрази силно влошилите се отношения при бившите президенти Джордж Буш и Владимир Путин.

Не са известни детайли за предложението на Обама, изложено в писмо, с което той е отговорил на писмо от президента Дмитрий Медведев. Но президентът на САЩ прикани Кремъл към диалог, който може да донесе значителни изгоди на двете страни.

Въпреки уточнението на Медведев, че с Обама не водят преговори за "заменки", вече е ясно, че подобряване на отношенията може да започне въз основа на сделка, обвързваща противоракетния щит и Иран, над който Москва има значителни лостове за въздействие.

Обама увери вчера, че не е правено никакво предложение за сделка, но каза, че ако стремежът на Иран да се сдобие с ядрени оръжия бъде обуздан, ще намалее необходимостта от система за противоракетна отбрана.

След три десетилетия на обтегнати отношения между САЩ и Иран, Москва може да бъде ефикасен посредник, който да се застъпи за каузата на САЩ пред Техеран.

На среща в Овалния кабинет с британския премиер Гордън Браун Обама каза пред журналисти, че

Съединените щати трябва да "рестартират" отношенията с Русия.

Кремъл показа също толкова ясно, че не е готов да намали напрежението, ако Вашингтон не се откаже от разполагане на елементи от противоракетната отбрана в Полша и Чехия. Медведев каза вчера, че е насърчен от промяната в американския тон.

"Нашите американски партньори са готови да разискват проблема и това само по себе си е положително", каза Медведев на пресконференция в Мадрид след разговори с испанския премиер Сапатеро.

"Преди няколко месеца сигналите бяха различни: решението е взето, няма какво да разискваме, ще направим каквото сме решили".

Правителството на Джордж Буш подписа споразумения за разполагане на елементи от системата за противоракетна отбрана в Полша и Чехия с аргумента, че тя е необходима за защита на европейските съюзници от евентуално иранско нападение с ядрени ракети.

Освен войните в Ирак и Афганистан, предполагаемият стремеж на Иран да разработи ядрени оръжия и ракети с голям обсег за техни носители, е най-голямото външнополитическо предизвикателство пред новия американски президент.

Помощта на Русия за възпиране на Иран се смята за неоценима

- до такава степен, че Белият дом като че ли сега е готов да даде заден ход за разполагането на елементи от системата за противоракетна отбрана и дори може би да промени цялостно политиката към Кремъл.

След разпадането на Съветския съюз през 1991 г., Организацията на Северноатлантическия договор начело със САЩ пое курс на приобщаване към съюза на бившите сателити на СССР и дори на бивши съветски републики.

Кремъл не е забравил, че НАТО бе създадена в началото на Студената война, за да противодейства на съветските амбиции за експанзия. Москва възприе като истинска заплаха за сигурността си приближаването на силно въоръжената НАТО към сегашните руски граници.

Нещо повече, все по-недоверчивият Кремъл още не е преглътнал, че Русия загуби статута си на свръхсила, а империята й се срути. В очите на Москва НАТО очевидно дразни руската мечка.

Тъй като сделката винаги трябва да е изгодна и за двете страни, каква ще е изгодата за всяка от тях, ако тази сделка се осъществи?

Вашингтон ще спечели важен поддръжник в усилията да убеди Иран да се откаже от ядрената си програма. САЩ твърдят, че крайна цел на ядрената програма на Иран, който отправи призив за унищожаване на Израел, е да се сдобие с ядрено оръжие.

Медведев ще може да се похвали, че е убедил американците да се откажат от противоракетния щит. Това би му донесло голям дипломатически успех на фона на предположенията, че той се опитва да ограничи властта на Путин, който го посочи за президент.

Тъй като

Русия залага силно на националната гордост,

мнозина смятат, че разправиите със Съединените щати се дължат на стаеното чувство на Кремъл за малоценност и липса на легитимност.

Освен това Вашингтон може би се надява да убеди бившата съветска централноазиатска република Киргизстан да не закрива американската военновъздушна база "Манас", ключова за доставките за американските сили в съседен Афганистан.

Киргизстан оттегли разрешението САЩ да използват базата на лизинг часове, след като Москва обяви, че отпуска на обеднялата държава огромен пакет от помощи.

Това на свой ред може да засили сътрудничеството на САЩ и Русия в Афганистан, както и в целия район. Москва изпитва силна тревога от проникването на войнствения ислям на нейната територия от централноазиатските републики, граничещи с Афганистан.

Руската икономика преживява труден период в условията на глобалната икономическа криза и понесе тежки удари от поевтиняването на петрола - основният й експортен продукт.

Ако Медведев успее да се приобщи към оглавяваните от САЩ усилия за преодоляване на световната финансова криза, Русия може не само да избегне икономическа катастрофа, но и да извоюва статут на влиятелен играч в световната икономика.

Потенциалните изгоди и за двете страни са огромни.

САЩ и Русия може би са пред прага на голям дипломатически пазарлък, за който се заговори след изборната победа на Обама през ноември.

И двете страни се стремят да не допуснат грешна стъпка в сегашната деликатна фаза. Но след като и Обама, и Медведев заговориха публично за контактите си, сделката става все по-вероятна.