З аконите за опасните битови отпадъци у нас са си адекватни, но повечето остават само на хартия. За разделното им събиране и обезвреждане все още няма изградена цялостна система.
Често с боклука изхвърляме стари батерии, лампи, лекарства, дезодоранти и остатъци от домакински препарати, без да мислим колко опасно е това за природата и за здравето ни.
Опасните отпадъци са едва около 1% от сметта на домакинствата, но дори и в малки количества те могат да замърсят почвата и подпочвените води или да предизвикат експлозии и пожари. Например живакът, който се съдържа в една луминесцентна лампа, е достатъчен да замърси около 30 000 л вода.
Много хора не знаят също, че освен хартията, метала, пластмасата и стъклото, опaсните отпадъци също трябва да се изхвърлят разделно и то задължително, по закон.
В България нормативната база за разделното събиране на опасни отпадъци от бита е много подробна и добра, но засега остава по-скоро на книга. Все още няма изградена цялостна система за това, има само отделни инициативи на определени места.
Пример е пилотният проект в Сливен "Разделно събиране на опасни отпадъци от бита", който стартира през октомври 2006 г. и продължи 18 месеца. Бяха предвидени два варианта - хората да носят боклука в определени пунктове в предварително обявени часове или да го предават в мобилно ремарке, което стои по две седмици в различните квартали.
Сливен продължава да полага усилия в тази посока, дори и след края на проекта - има предвидени специални контейнери за батерии и луминесцентни лампи, търсят се хора и за подвижните пунктове за събирането на отпадъците.
В останалата част от страната обаче е доста трудно да се намери контейнер за батерии. Въпреки наредба на Министерството на околната среда и водите, съобразена с европейската директива, според която негодните батерии и акумулатори се събират в специално определени контейнери, като се забранява смесването им с другия боклук. Освен това трябва да има най-малко едно място за такива отпадъци на 1000 жители.
Лицата, предлагащи батерии за продажба на дребно, трябва да предвидят места за поставяне на съдове за събиране на негодни батерии. Това на практика означава, че във всеки магазин, в който се продават батерии, би следвало да има такива контейнери, макар очевидно почти никой да не се съобразява с това.
В наредбата е записано и че производителите и вносителите на батерии и акумулатори трябва да осигурят разделното събиране и, където е възможно, и преработване на пусканите на пазара от тях продукти.
В България не съществува действаща система за събиране, оползотворяване или обезвреждане на неоловни батерии и акумулатори. Липсват и съоръжения за това. В европейската директива целта е да събираме портативни батерии и акумулатори не по-малко от 5 грама на жител през 2009 г., а през 2010 г. не по-малко от 10 грама.
В МОСВ са установили, че има нужда от поетапно въвеждане на "система за събиране, временно съхраняване, транспортиране и предварително третиране на негодни за употреба батерии, акумулатори от домакинствата". Тя ще включва поставянето на специализирани контейнери за портативни стари батерии, като към края на 2010 г. трябва да се достигне записаното в наредбата - един контейнер на 1000 жители.
По-добро е положението с оловно-киселите батерии. Например "Монбат", която е водещ производител в тази сфера, има и собствен завод за рециклиране. Компанията е разработила индивидуална система за събиране на употребяваните продукти - чрез договори за доставка с търговци, притежаващи разрешително, доставки от фирми със собствен технологичен отпадък, с дистрибутори на "Монбат", чрез изкупуване от крайни клиенти.
Извлеченото от отпадъчните батерии олово и рециклирания полипропилен от кутиите се влагат в производството на нови акумулатори. Площадките за събиране на стари батерии са в цялата страна. В магазините и складовете, където продават батерии на компанията, има специални контейнери.
През 2007 г. фирмата е реализирала на вътрешния пазар акумулаторни батерии с общо тегло 3 073 285 кг. През същата година в България са събрани и доставени в "Монбат" 11 431 307 кг негодни за употреба акумулаторни батерии, които са рециклирани.
Събирането и рециклирането на отработените масла също е регламентирано с наредба, а през 2006 г. у нас е създадена и "Национална компания за събиране и оползотворяване на отработени масла" ООД в Русе, в която членуват седем фирми.
Има прекрасен закон за управление на отпадъците и много добра наредба за отработените масла, но контролът за спазването им е недостатъчен, коментира Данко Павлов, управител на Националната компания.
В регионалните инспекции по околна среда има по двама-трима души, които трябва да следят хиляди обекти, а това е много трудно, обяснява той. Дори когато се правят проверките, обикновено се проверяват тези, които имат разрешително за дейности и за които инспекциите имат сведения. Останалите, които работят на тъмно и без документи, остават непроверени, казва Павлов.
Според него решението са повсеместни и всекидневни проверки на всички генератори на отработени масла. От автосервизи до предприятия масово се работи без да се предават по закон отработените масла, признава той.
Много честа практика е отработените маслата да се изгарят и използват за отопление. Това е категорично забранено, тъй като при този процес се отделят тежки метали в атмосферата.
Павлов отчита повишаване на събираемостта през последната година, но недостатъчно, за да се постигнат заложените цели. По закон тази година трябва да се преработят 25% от пуснатите на пазара масла, а през 2009 г. - 30 на сто.
Националната компания предава събраните масла за рециклиране в "Лубрика" ООД, която има инсталация с капацитет от 30 хил. тона.
Подобна колективна система има и за производителите и вносителите на електронно оборудване - "Екобултех". Освен перални, хладилници, прахосмукачки и др. уреди, компанията събира и луминесцентни лампи.
Фирмата разполага и с първата в България инсталация за обезвреждане на луминесцентни лампи край Пловдив. "Екобултех" вече е създала над 150 места за събиране на излезли от употреба електроуреди. На сайта си компанията има интерактивна карта, на която могат да се проверят пунктовете за връщане в страната.
Домакинските препарати и козметиката също не са безобидни. Дезинфектанти, освежители за въздух, дезодоранти, бои, лакове също са сред потенциалните замърсители на околната среда. За тях, както и за лекарствата с изтекъл срок на годност, се разчита основно на съвестта на хората.
Програмата на министерството за следващите четири години предвижда въвеждане на системи за събиране "на опасни, масоворазпространени и едрогабаритни отпадъци от домакинствата - луминесцентни лампи, батерии, акумулатори, бои, лакове, лепила, почистващи препарати, лекарства с изтекъл срок на годност, излезли от употреба електрически и електронни уреди, мебели и други".
Това е чудесно намерение, но известни резерви предизвиква фактът, че и в Националната програма за управление на дейностите по отпадъците 2003-2007 г. има такъв текст.
