Учените: Василий Зограф е името на Боянския майстор

Г отови са резултатите от работата на комисията, назначена, за да проучи новите открития в Боянската църква, съобщи за Агенция "Фокус" директорът на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров.

В писмо директорът представя част от резултатите от работата на назначената от него комисия.

Новите открития в Боянската църква са били проучени от проф.д-р Казимир Попконстантинов и доц. Зарко Ждраков.

Тя е установила, че надписът "Аз Василий писах" е нанесен с въглен върху грубата мазилка на църквата, която два-три дни след нанасянето си се покрива с втори пласт вече фина мазилка, която е стояла до 1980 г.

Това изключва надписът да е нанесен от друг, освен от член на екипа художници.

Отдавна е установено, че стенописите от 1259 г. са рисувани от трима, а не от десетки художници, както предположиха някои учени - неспециалисти обаче в тази материя, се казва в доклада.

Не се назовава поименно археолога проф. Николай Овчаров, който застъпи такава теза и влезе в остър спор с Божидар Димитров.

След поемането на работата по изписването на храма, съгласно традицията никой не е имал достъп (включително и спонсорите) до църквата до завършване на фреските. Така че подписът във всички случаи е на един от тримата художници, продължава докладът на специалистите.

Върху меча на фреската Св. Димитрий е нанесен друг надпис: "Димитрий писа тия художества". Димитрий е очевидно името на втория от тримата художници. Името на третия остава засега неизвестно.

В Боянски поменник - официален списък на Българската православна църква от средните векове с имена на български царе и патриарси, за които трябва да се чете помен на официални празници е вписано името: "Василий Зограф от с. Субоноша Серско".

Появата на името на един художник, и то от село, между имена на хора от "лъв нагоре", което липсва в поменниците от други църкви, очевидно е свързано със заслугите по изписването на църквата в Бояна.

Тъй като е изписано само неговото име, а не и това на Димитрий и другия художник следва да се заключи, че Василий е бил главния художник, т.е. човекът, когото наричаме Боянския майстор.

Субоноша (Субашкьой през османския период) е голямо българско село, чийто жители са изселени след Междусъюзническата война през 1913 г. Днес то се нарича Неасули (Ново Сули) и там са преселени гърци, бежанци от Мала Азия.

Двамата учени са открили и две други работи на зограф Василий - една икона в Охрид от 1260 г. и една икона от манастир край Серес.

Що се отнася до портрета на възрастен мъж с монограм на челото, учените смятат, разчитайки монограма, че това е зарисовка на цар Давид, а не автопортрет на един от художниците.

На фреската обаче цар Давид е с корона и нимб, отсъстващи в зарисовката. Въпросът с изображението остава обект на допълнителни проучвания.