"Народът ни и страната ни имат нужда от огромни усилия в областта на духовното". Това каза Валери Петров, след като получи от премиера Сергей Станишев държавното отличие "Паисий Хилендарски".
Досегашни лауреати са Вера Мутафчиева, Светлин Русев, Стефан Данаилов, Йордан Радичков, Христо Христов, Богдан Томалевски, Богомил Райнов.
87-годишният поет, писател, сценарист и преводач направи паралел с времето на Паисий: "Мисля, че дните, които преживяваме, при всичките исторически разлики, уви, имат и нещо общо с времето на будителите.
Тогава народът ни е трябвало да се буди от сън, а днес той трябва да се измъква от дълбоката материална и духовна криза, в която сме изпаднали всички.
Всички знаем, но не всички съзнаваме, че това не са две кризи - икономическа и духовна - отделни и независими една от друга. А това е една-единствена беда, в която причини и следствие са сплетени в ужасяващо кълбо и се пораждат една друга. И при което не се знае дали материалното рухване е основното.
И тогава наистина би бил оправдан лесно приемливият приоритет на икономическите мерки пред грижата за духовното. Или не е по-малко важен душевният ни срив, изискващ от всички нас, хора на изкуството и на науките, и педагози, и учители, възрожденски дух и радикални усилия в областта на културата и образованието.
Мерки, които ако не бъдат взети навреме, могат да ни изправят след едно-две или три поколения пред страшно зинала национална пропаст. Въпреки възрастта, ще отдам всичките си сили в същата тази важна, сериозна посока."
Ако Валери Петров беше роден
преди четири века, Шекспир щеше да го е превел като любим автор,
констатира преди години известен българин за един от най-обичаните български автори.
"Винаги съм виждал в юбилеите нещо комично - стоят хора с букети, с папки, говорят най-различни хубави неща за теб, а ти си знаеш какво си направил и особено - какво не си успял да направиш", каза Валери Петров по повод 80-годишнината си.
Собственият си път виждам като поредица от глупости, а изглежда че от глупостите се ражда нещо единно като система, казва писателят при среща с читатели.
На него те дължат пълния превод на драматичните произведения на Шекспир, на неговите сонети и стихове. Превеждал е Джани Родари, Ръдиард Киплинг, Жак Превер, Александър Блок, Борис Пастернак, Миклош Радноти.
Големият български поет е превеждан на млади години от Йосиф Бродски
Колкото до живеенето с Шекспир, то се получи от само себе си, както повечето неща в живота ми, обяснява писателят и допълва:
"Отначало си мислех да преведа само една пиеса, после тръгна, а когато превалих билото трябваше да доведа работата докрай. Така - след известна пауза, понеже бях много уморен, стигнах и до сонетите. Много години труд, но какво щастие!..."
И до днес много малко българи знаят, че истинското име на писателя е Валери Нисим Меворах. "Това е поетът, който най-добре знае българския език", възкликна навремето известен интелектуалец.
"И като си помисли човек -
един евреин знае български език най-добре
не просто го знае, а непрекъснато разширява възможностите на този език", каза той.
Валери Петров е роден в София на 22 април 1920 г. Завършил е Италианското училище в София и медицина в Софийския университет. Участвал е във Втората световна война като военен писател.
От 1947 до 1950 г. е аташе по печата в Рим. Той е един от основателите на най-дълго хумористичния в. "Стършел".
За кратко време беше депутат в Седмото велико народно събрание в редовете на Българската социалистическа партия. Корупция, престъпност, омраза между хората - този дълбок морален срив заплашва да остави беззащитна нашата Българийка пред опасностите, надвиснали над нея, споделя през 1994 г. бившият вече народен представител.
И все пак, аз вярвам в бъдещето на България. Народът ни е жилав и упорит, той има чиста духовна тъкан, здрави морални устои и ще надвие трудностите. Само дето
ние, интелектуалците, не му помагаме, както сме длъжни да правим това
Българската интелигенция трябва и с лявата, и с дясната си ръка да се подпише под идеята за спасяване на националната ни духовност, категоричен е той.
По време на тоталитаризма левият и "прогресивен" Петров се чувства неуютно. Мастити соцкритици го критикуват, че е "уж наш", ама не върви в пътя и "не се включва активно".
Когато навремето Съюзът на българските писатели гласува срещу Нобеловата награда на Солжиницин, Валери Петров е сред малцината въздържали се.
Издал е десетки стихосбирки, сред които "В меката есен", "Дните, които живеем", "Там, на Запад", "Дъжд вали - слънце грее". Първата му поема е "Палечко".
На голям интерес се радват и неговите пиеси "Когато розите танцуват", "Честна мускетарска", "Театър, любов моя". Той е автор и на блестящи произведения за деца - "Меко казано", "Копче за сън", "В лунната стая".
За приноса си към театъра и цялостното му творчество през 1997 г., Валери Петров получи почетен "Аскеер". По негови сценарии са реализирани филмите "На малкия остров", "Първи урок", "Слънцето и сянката", "Рицар без броня", "Есенно слънце", "Йо-хо-хо".
