А ко напишете "Никола Дамянов" в интернет търсачката Google, първите двайсетина резултата ще ви изпратят директно към сагата на делото "Маргини". Ще разберете, че Никола Дамянов е "бизнесмен, живеещ в чужбина", "приближен до ТИМ" и "една от трите мишени на Маргините" и толкова.
Починалият тази седмица на 67-годишна възраст финансист в действителност е много повече от това. Дамянов беше един от тези финансови мозъци на прехода, които предпочетоха да останат в сянка и оттам да дърпат конците.
Заедно с фигури като Огнян Дойнов, Жоро Тексима и Людмил Дионисиев той беше един от малкото представители на соцелита, които успешно материализираха своите знания и контакти от времето на Тодор Живков в пазарната икономика.
Живата история на "Химимпорт"
Приживе за него казваха, че е живата история на "Химимпорт" - и това не е случайно, защото неговата кариера започва и завършва именно там.
Казва за себе си, че е произхожда от търговско семейство. Завършил Химическия факултет на Софийския университет, през втората половина на 60-те години на миналия век той постъпва на работа в "Химимпорт". Постепенно се издига до ранг на заместник на дългогодишния директор на предприятието Бело Белов, където отговаря за външната търговия и торовете.
През 1977 г. влиза в остър конфликт с тогавашния заместник-министър на външната търговия Георги Вутев (осъден през 1986 г. за злоупотреби и оправдан след 10 ноември).
Дамянов е изключен от БКП и принуден да напусне "Химимпорт", но изненадващо получава подкрепа от министъра на химическата промишленост Георги Панков, който го назначава за началник на дирекция "Търговия" в същото министерство - все постове, съвпадащи с интересите на Държавна сигурност.
В министерството Никола Дамянов остава до 1984 г. Тогава емигрира за Канада, където се жени за канадка от български произход и получава канадски паспорт. Някъде по това време започва бизнес в Англия, използвайки натрупаните си контакти от годините в "Химимпорт".
Връзката с Марк Рич
Именно в Северна Америка той успява да спечели доверието на скандалния американски спекулант Марк Рич. Според приближени до Дамянов той успява да спечели доверието на ексцентричния милиардер, като става едно от шестте най-доверени лица в бизнес структурата му.
В началото на 90-те, Никола Дамянов се завръща в България, като оглавява българското представителство на свързаната с Марк Рич фирма "Фертитрон инк.", регистрирана на Британските Вирджински острови. Чрез нея той започва да изнася калцинирана сода и торове за САЩ, като негови клиенти са големи американски компании.
Така за кратко време той става ключов играч на пазара на изкуствени торове. "Състоянието на пазара го позволяваше - цените тук бяха изключително ниски, а на запад - високи. Той имаше подходящите контакти както тук, така и в чужбина", разказва източник на "Капитал", запознат с дейността му от тази епоха.
С редица позволени и не чак до там позволени ходове той бързо съумява да се разрасне. "Представляваше Марк Рич в бизнеса с торове, за кратко време успя да спечели много пари", добавя същият източник.
През 1997 г. Дамянов влиза в конфликт с "Мултигруп", които тогава управляват "Химко - Враца" и се опитват да го изтласкат от пазара. Стига се дотам, че ударните бригади на "Мулти" посещават офиса на Никола Дамянов в София за да го "респектират".
Шест години по-късно, когато Илия Павлов вече не е между живите, Дамянов ще разкаже (в интервю за в. "Марица") за него:
"Контактите ни започнаха с големи неприятности... Не можа да разбере, че развитието трябва да стане по съвсем друг начин. Без да бъде подчинявано всичко в страната на него. Илия Павлов това целеше - да контролира всичко. Често пътувахме до Лондон заедно и в самолета все ми казваше, че съжалява, че не ме е послушал. Неговата дейност беше много по-широка и всеобхватна. Моят бизнес беше класически. Той нямаше тези кадри, които имах аз, и трябваше да се налага по силов начин."
Контактът с ТИМ
След проблемите с "Мултигруп", Никола Дамянов напуска България, като за известно време е представител на петролните продукти "Филип брадърс", а по-късно е основната фигура в доставките на сурово гориво на Марк Рич за "Нефтохим".
Някъде по това време той успява да установи връзката между варненската икономическа група ТИМ и Марк Рич. В началото отношенията са им били свързани с бизнеса със зърно, в който Дамянов се явявал посредник между фирмата на Марк Рич "Гленкор" и ТИМ.
По това време тимаджии вече са едни от големите играчи на зърнения пазар в България, тъй като държат някои от най-големите зърнобази в Добруджа и по морето. По този начин (чрез собствеността върху хранилищата) те успяват да консолидират големи количества зърно за износ и да влияят на цените в страната. Това обяснява сближаването между Дамянов и варненската група.
Втората причина за сътрудничеството им са лошите вземания от местни фирми, които ТИМ се наемат да събират срещу процент от върнатите пари.
Реално обаче първата голяма сделка на Марк Рич с тимаджии е покупката на външнотърговското дружество "Химимпорт", извършена в края на 2000 г.
Дамянов играе ключова роля в тази сделка, като убеждава американеца да изкупи вземанията на Първа инвестиционна банка от дружеството и по този начин да сложи ръка върху неговите акции, които са заложени пред нея. Сделката е осъществена с посредничеството на фирмата "Фертитрон инк".
Малко след стъпването си във фирмата обаче Дамянов установява, че "Химимпорт" има доста по-големи задължения от декларираните - главно към негови контрагенти в чужбина. Така Марк Рич решава да прехвърли дружеството на ТИМ срещу ангажимент да му изплатят направената първоначална инвестиция.
През март 2001 г. Никола Дамянов става член на надзорния съвет на "Химимпорт", а изпълнителен директор става Иво Каменов - един от създателите и собствениците на ТИМ.
Приживе Никола Дамянов не крие привързаността си към варненската група, с която по думите му работи най-добре. Учудва се защо медиите я наричат скандална.
"Това са хора, които работят по най-точния начин и никой не стои зад тях", казва той.
Дамянов говори без притеснение за отношенията си с повечето известни бизнесмени от онова време, някои от които с не чак до там с добра репутация.
В интервю за в. "Марица" през 2003 той разказва: "Аз контактувам с най-големите ни бизнесмени. Респектирани сме един от друг. Те знаят едно, аз друго. Но засега нямаме проблеми."
След което добавя: "Емил Кюлев ме покани да стана член в бизнес клуб "Възраждане". Но аз не смятах, че мястото ми е там."
И още: "Запознахме се с Георги Илиев като земляци от Санданския край. Говорихме си като сантиментални хора, видях в него точен и коректен човек."
Това, което обаче тогава той спестява да спомене, са
Познанствата с хора от СИК
Не е тайна, че Дамянов беше в близки контакти с някои представители на бившата групировка. Предполага се, че той е бил търсен за консултант за търговията с горива през годините, когато фирмата на сикаджии "Интерпетролеум енд партнърс" пробиваше на пазара.
Близки до дейността на Дамянов твърдят, че през последните пет години той практически се е оттеглил от големия бизнес. И действително, когато в края на 2005 г. името му се появи в списъка на набелязаните мишени от братята Маргини, медиите имаха сериозен проблем с това да си спомнят кой точно беше той.
Освен Никола Дамянов като набелязани за премахване бяха посочени още Иван Тодоров-Доктора (разстрелян през 2006 г.) и бившият генерал от ДС Любен Гоцев.
Според показанията на анонимния свидетел по делото причина за подготвяното убийство на Дамянов е негово вземане от оръжейния търговец и бивш кадър на Първо главно управление на ДС Петър Попов.
В началото на 2003 г. Дамянов заел 215 хил. британски лири на Попов за сделка с противогази в Ирак. След като Попов не се издължил, Никола Дамянов представил запис на заповед пред лондонски съд.
Според показанията на анонимния свидетел хора, близки до Маргините, няколко пъти увещавали Дамянов да се откаже от вземането си (което станало близо половин милион лири с лихвите), но той не се съгласил.
Именно това според обвинението бил и основният мотив на Маргините да поръчат убийството му. Според разследващите Никола Дамянов бил следен от поръчковите убийци в продължение на месеци.
В крайна сметка след началото на разследването срещу Маргините дългът между Дамянов и Попов се урежда. Показанията му по делото обаче едва ли ще помогнат на тезата на прокуратурата. Ходът на делото досега показа, че вероятността Маргините да бъдат осъдени е минимална.
"Той беше най-доброто от социализма", заяви през седмицата за "Капитал" Иво Каменов, след което определи Дамянов като един от най-големите търговци на България, сравнявайки го с покойния Георги Найденов, основател на империята "Тексим" през 70-те.
Действително Дамянов беше един от първите "капиталисти" на България, родени още в епохата на тоталитарния режим.
Комбинацията от сива икономика, бивши служители на Държавна сигурност и големи пари от чужбина беше рецептата за успех в първите години на българския преход.
В тази мътна среда личности като Никола Дамянов се ориентираха най-добре и не е случайно, че именно такива фигури се превърнаха в олицетворение на новия-стар икономически елит.
Без тях българският преход нямаше да бъде същият. За добро или за лошо.
